След като икономката намекна за неохотата му, Емералд започна да се страхува. Явно той не бе доволен, че е бременна! А нямаше никакви съмнения, че детето е негово. Обаче пред закона бебето щеше да се смята официално за дете на Джак Реймънд, защото той все още бе неин съпруг. Емералд си представи колко собственически чувства ще има Шон и колко възмутен ще бъде от обстоятелството, че друг мъж се смята за баща.
Но може би това не е всичко. Може би просто Шон не обича деца. Възможно ли бе да е недоволен от новината, защото не желае да споделя Емералд с никое друго човешко същество? Сигурно трябваше да му даде време да свикне с мисълта.
Емералд тайничко се усмихна. Той можеше и да го отрича, но тя със сигурност знаеше, че носи под сърцето си детето на Шон Фицджералд О’Тул.
Реши занапред да не му казва нищо. Ще му отделя повече внимание, за да го накара да се увери, че го обича до самозабрава и че той е и винаги ще бъде господар на сърцето й, а след няколко месеца, когато гърдите й започнат да се наливат с мляко и коремът й порасне от плода на тяхната любов, повече няма да може да отрича очевидното.
Емералд въздъхна със задоволство. Закле се да бъде идеална майка. Всичко й се струваше толкова прекрасно. Никой и нищо не можеше да развали чудото, което тяхната любов бе сътворила!
Глава 23
Когато „Сребърна звезда“ — един от търговските кораби на О’Тул — пристигна в Грейстоун, неговият капитан Лиам Фицджералд донесе безброй съобщения за графа, а също и писмо за Емералд. Лиам го занесе на Шон.
Шон завъртя писмото в ръка и тутакси позна почерка на Джони Монтагю. Можеше да се досети защо й пише. Тогава я видя да излиза от градината, понесла голям наръч хризантеми.
— Здравей, моя красавице. На какво се дължи тази твоя необуздана страст към цветята?
— Никога преди не съм имала градина. Нашата къща в Лондон бе заобиколена от сив тротоар. Цветята там растат само в парковете. Като малка ме наказваха много строго, ако откъсна някое.
— Е, щом това те прави щастлива, можеш да обереш всички цветя в Грейстоун. Видя ли поляната зад конюшните? Пълна е с маргаритки.
— Всъщност тези цветя ме натъжават — меко рече Емералд.
— Ах, красавице, с всеки изминал ден все повече и повече заприличваш на истинска ирландска. Первазите на всички прозорци са отрупани с цветя. Можеш да си откъснеш каквото ти сърце поиска. Ти ги галиш, вдъхваш аромата им, радваш се на красотата им, а сега ми казваш, че те натъжавали.
— Защото са есенни. Лятото е толкова кратко… Докато се обърнеш и листата на дърветата вече са опадали и зимата е на прага.
За да прогони тъжното й настроение, Шон я взе в прегръдките си заедно с цветята и я вдигна високо.
— Нашето лято бе горещо и сладко. Никога не съжалявай, че си е отишло и никога не го забравяй, Емералд. Спомените ще го направят вечно. — Очите му потъмня от желание. — Вече няма да мога да вървя през мокра трева и да не се възбудя. Ти караш сезоните да разцъфтява.
Когато я пусна на земята, телата им се докоснаха и Емералд си помисли, че иска завинаги да остане в прегръдките му. Тогава Шон пъхна ръка под ризата си.
— Ето, има писмо за теб.
Погледна го със светнали очи. Бе адресирано до Емералд Фицджералд, а не до Емералд Монтагю, от което тя мигом разбра, че е от Джони. Не го отвори веднага. Първо потопи цветята във ваза и ги отнесе в библиотеката. Там се отпусна в дълбокото кресло до прозореца и счупи восъчния печат. От вътре изпадна второ писмо.
Скъпа Емералд,
Моля те бъди добра и го предай на Нан. Досега никога не съм изпитвал подобни чувства, към друго момиче и знам, че никога няма да изпитам. Душата ме боли, когато си помисля дали ще мога отново да я видя… Как бих могъл обаче да си мечтая една Фицджералд да изпитва мили чувства към мен, след като все още помня нещастната връзка между нашите родители? Но истината е, че не зависи от мен.
В края на миналия месец ходих до Съмърхил, една ферма в Мийд, за да избера и купя коне за армията. Когато узнах, че Мейнут е на по-малко от двадесетина километра, се метнах на коня и отидох да видя Нан. Никога преди не съм действал толкова импулсивно. За мен е истинско мъчение да бъда далеч от нея, а само един Бог знае кога отново ще мога да дойда в Ирландия.
Толкова много ви завиждам на вас двамата с Шон. Бих продал душата си само за един миг щастие, каквото открихте заедно.
Емералд вдигна поглед от листа. В този миг Шон влезе в библиотеката и седна зад бюрото, за да прочете писмата си. Джони Монтагю бе писал и на него.
„Херон“ и „Гибралтар“ щяха в края на седмицата да натоварят пет хиляди коня от пристанището Дройеда. Монтагю бил платил за тях в брой и щял да удвои парите си, след като ги достави на армията. Джон го уверяваше, че корабите не са застраховани, нито пък животните. Застраховките при такива случаи били много скъпи, тъй като винаги имало големи загуби.