— Аз нямам семейство…
— Ти си Фицджералд! В къщата има повече жени от твоя клан, отколкото пчели в кошерите.
— Усещам техните ужилвания… Жените Фицджералд ме мразят…
— Стара история. Тогава ти им бе съперница. Вече не си, защото носиш детето му. Когато разберат, ще видиш как ще те заобиколят с грижите си, ще ти дават съвети и ще ти се радват, ще те командват и ще те пазят. Благословени Боже, дете, никой ли не те е научил на тези неща? Нима трябва да поема и ролята на майка?
Емералд внезапно избухна в сълзи.
— Какво, по дяволите, направих пък сега? — обърна се слисано Шеймъс към Пади Бърк.
Господин Бърк се изкашля.
— Мисля, че е свързано с майка й.
— Съжалявам — прошепна Емералд и избърса сълзите. — Заклех се, че вечно ще я мразя, задето ме е изоставила, но не мога. Тя ми липсва толкова много…
Шеймъс и Пади си размениха многозначителни погледи. Всички знаеха, че майка й живее само на петдесетина километра в Уиклоу. Беше жестоко да ги държат разделени особено когато Емералд очакваше дете. Шеймъс реши да поговори с Шон.
— Хайде, не плачи. Очаквам посещение на екипажа на „Сребърна звезда“. Ние, мъжете О’Тул, се славим с умението си да развеселяваме жените.
Емералд се засмя. Можеше да се обзаложи, че някога Шеймъс е бил не по-малък дявол и изкусител от Шон.
— Така е много по-добре, красавице. — Смигна й и взе една от книгите, които му беше донесла. — Някой друг ден ще се задълбочим в четене. Трябва да сме сигурни, че няма да ни прекъснат.
Отдолу се разнесе глъчка и десетина моряци се заизкачваха смеейки се по стълбите. Емералд стана, за да си върви, а господин Бърк я последва.
— Господарят вече не може да се движи без чужда помощ. Дори се страхувам да го оставям сам.
— Ще говоря с Шон. Шеймъс трябва да напусне кулата.
— Прекалено твърдоглав е, за да го направи. Младите прислужници, които му изпраща Кейт, не могат да излязат на глава се него. Шеймъс ги тероризира. Когато някой от корабите пристигне, има компания, но през останалото време е сам. Наистина много ти се радва. Смятам, че ще му се отрази добре, ако членовете на семейството му го посещават по-често.
— Да не би да имате предвид жените Фицджералд? — замислено попита Емералд.
— Да. Няма да посмее да заповядва на една Фицджералд по начина, по който го прави със слугините.
— Двамата с Шон утре ще посетим Мейнут. Ще говоря с него за предложението ви, но бих искала вие сам да му кажете това, което споделихте с мен. Имате много по-голямо влияние върху него, господин Бърк.
За ездата до Мейнут на Емералд бе дадена една кротка кобила, която караше Луцифер да се чувства неспокоен.
— Дяволите да я вземат тази стара кранта! — Шон я изгледа с усмивка. — Иска ми се да сложа нещо по-вълнуващо между краката ти. — Усмивката му се разшири. — Обичам, когато се изчервяваш.
— Истинско чудо е, че все още се изчервявам, след като толкова дълго съм в компанията на вас с баща ти.
Лицето на Шон стана сериозно.
— Пади Бърк смята, че жените от семейство Фицджералд ще му се отразят добре.
— Аз също — ентусиазира се Емералд. — Той е самотен, харесва жените…
— Красивите жени.
— Всички жени от семейство Фицджералд са красиви.
— С малко повечко въображение. — Нарочно бе направил тази обидна забележка и сега внимателно следеше реакцията й. — Единствените две истински красавици сте ти и майка ми.
Емералд затвори очи при спомените, които думите му събудиха. Когато ги отвори, той видя, че са пълни със сълзи. „Изглежда баща ми и господин Бърк са прави“, реши младият мъж. „Веднага след като се погрижа за тази работа с конете, ще отида до Уиклоу и ще си поговоря с Амбър Фицджералд.“
Макар че Емералд бе ослепителна в бежовия си костюм за езда, с изискано вчесани коси и високи и пълни гърди, на които би завидяла всяка жена, този път Фицджералд я посрещнаха с искрена радост. Това бе първото й посещение в Мейнут и топлото им гостоприемство я накара да се почувства една от тях. Разбира се, сега Шон бе граф Килдеър и Мейнут бе негов. Освен това живееше открито с нея в Грейстоун, показвайки на всички, че е неговата избраница. А щом Шон я бе избрал, те бяха длъжни да я приемат.
Заобиколиха я многобройни лели и братовчедки. Опита се да запомни имената им, докато Шон ги представяше една по една. Отказа се обаче след като Маги, Меги и Мегън заговориха в един глас. Следваше друга голяма група от млади жени, които нямаха търпение да се сприятелят с нея. Видя дяволитите пламъчета в очите на Шон:
— Предполагам, че си спомняш Бриджет? Някога се забавляваше с мисълта да стане монахиня. Разбира се, това беше, преди да стане майка на четири деца.