Емералд бе поразена. Младата пълна жена пред нея нямаше нищо общо с голата нимфа в каютата на „Сулфур“ преди пет години. Стана ясно, че макар повечето от братовчедките й да бяха омъжени, те живееха със семействата си в Мейнут. Явно нямаше никаква опасност кланът Фицджералд да залезе с това многобройно потомство, което бяха създали за последните пет години!
Група млади мъже наобиколиха Шон с надеждата той да си избере попълнение за екипажа на някой свой търговски кораб. Жените Фицджералд се бяха омъжили за представители на семействата Мърфи, Уогън и О’Брайън, но синовете и дъщерите им продължаваха да се знаят като Фицджералд от Килдеър.
— Ще те оставя при твоите близки — със сериозно лице заяви Шон. — Трябва да обиколя фермите на арендаторите. Не ме очаквай преди вечеря.
— Значи ще пренощувате тук — побърза да се намеси Маги. — Качи се горе, Фиона, и приготви господарския апартамент.
Погледът на Емералд се срещна с този на висока и слаба млада жена, която мигом се изчерви като ирландска зора.
— Съжалявам, но не запомних името ти?
— Нан — меко отвърна жената.
Емералд я хареса от пръв поглед. Имаше миловидно лице и нежен глас. Не изглеждаше дръзка и нахална, както останалите многобройни представителки на рода Фицджералд.
— Ще ме разведеш ли наоколо?
— С удоволствие — промърмори Нан и отново се изчерви.
— Не и преди да си починеш и да се подкрепиш с чаша вино. Или може би предпочиташ бира? — намеси се Маги.
— Бира, как ли пък не! Тя трябва да опита от моята настойка от рози — обяви Тиара и разбута останалите. — Нан, на теб се пада честта да обслужиш нашата гостенка. — Тиара се наведе и прошепна доверително: — Тя има нежни ръце… и чисти, което не може да се каже за повечето от присъстващите.
Емералд отпи глътка и забеляза, че останалите не обръщат никакво внимание на приказките на Тиара. Реши по-късно да помисли върху този факт и подаде чашата си, за да я напълнят отново. Тиара засия.
— Ти си дама с изискан вкус. Сред нас има толкова малко, които са добре възпитани и с фини маниери. — Някой издаде груб звук. — Ето виждаш ли?
Когато Емералд допи напитката, Нан я отведе на горния етаж в господарския апартамент, където Фиона тъкмо застилаше с чисти чаршафи голямото легло. Очевидно всички знаеха за изискванията на Шон.
— Ще изпратя Майкъл да запали огъня — предложи Фиона.
— Благодаря ти. Може да се запали и довечера.
Когато двете с Нан останаха сами, Емералд й връчи писмото.
— Брат ми Джони ме помоли да ти го предам.
От смущение Нан не можа да каже нито дума.
— Знам, че миналия месец е дошъл от Мийд, за да те види.
Момичето изпусна облекчена въздишка.
— О, толкова се радвам, че мога да ти се доверя. Да те наричам ли Емералд?
— Разбира се. Аз също ще се радвам да споделям с теб. Двамата с Джони сме много близки. Баща ни е жесток. Той тормозеше Джони и издевателстваше над него, когато беше малко момче. Доставяше му удоволствие да го наказва. Майка ни ни защитаваше от гневните му изблици, но ни изостави… Нямаме друг близък човек…
— Твоята майка е моята леля Амбър. Никога не съм я познавала. Тя се е омъжила за баща ти и е заминала за Англия, преди да съм се родила.
— От това, което знам, тя се е омъжила за него, за да се махне от Мейнут и Ирландия, но по ирония на съдбата после се оказало, че най-голямото й желание е било да се върне тук. Според мен никога не е обичала баща ми, макар че се преструваше. Нан, моля те, не причинявай това на Джони! Моля те, не се преструвай, че го обичаш само защото искаш той да те отведе оттук.
— О, Емералд, не бива да мислиш така! Джони не желае да ме отведе. Той предпочита да дойде при мен.
— А ти ще бъдеш ли щастлива и доволна, ако останеш тук?
— Щом съм с Джони, ще бъда щастлива навсякъде.
„Точно така и аз се чувствам с Шон“, помисли си Емералд.
— Прочети си писмото.
Остави Нан сама и отиде в банята, за да си измие лицето и ръцете.
Смяташе, че стаите в Грейстоун са обзаведени с огромно разточителство, но тази просторна баня отне дъха й. Стените и тавана бяха целите в огледала, а подът бе застлан с розов мрамор.
— Тук е божествено! — извика тя. — Все едно се намираш в розов цвят.
Нан се появи на прага, пъхайки скъпоценното писмо в пазвата си.
— Сигурно предпочиташ да се изкъпеш? Мога да дойда и по-късно…
— Мили Боже, не! Няма да хабя тази разкошна баня като се къпя сама. Ще почакам Шон да се върне, за да се присъедини към мен.
Тъй като страните на Нан пламнаха, Емералд се досети, че младата жена съвсем наскоро е открила тайнството между мъжа и жената. Припомни си отделни фрази от писмото на брат си. „Но истината е, че не зависи от мен… Никога преди не съм действал толкова импулсивно.“ Затвори очи и безмълвно простена. „О, Джони, какво си направил?“