Когато Шон се върна от закуска, с облекчение видя, че Емералд напълно се е възстановила. Докато й помагаше да закопчае бежовия си костюм за езда, една загрижена бръчка проряза челото му.
— Скъпа, искаш ли някоя от по-младите представителки на клана Фицджералд да ти погостува за известно време? Работата ще ме държи далеч от къщи и ще се чувствам по-спокоен, ако имаш хубава компания.
— Най-много ми хареса Нан — нерешително изрече тя, наблюдавайки реакцията му. Вече знаеше, че нарочно бе използвал момичето като примамка за брат й.
— Нан би била идеалната компаньонка за теб.
Емералд се запита дали ще му се стори толкова идеална, ако разбере, че Джони вече е откъснал примамката от кукичката.
— Тя може ли да язди?
— Скъпа, тя е Фицджералд. Препуска като вятъра.
— Добре. В такъв случай ще язди с теб. Ние с Тара ще се движим по-бавно.
Шон повдигна вежди.
— Тара? Ти си едно малко дяволче!
— Имам добър пример — стрелна го предизвикателно тя. — Докато тя е в Грейстоун, ще ме учи как да бъда принцеса.
— Ти, моя красавице, нямаш никаква нужда от уроци; и без това си твърде високомерна.
Емералд отметна къдриците си.
— Ти не би ме харесал иначе.
Изглежда за една нощ листата бяха сменили зелената си окраска със златна, а слънчевите лъчи подчертаваха багрите им. Когато пристигнаха в Грейстоун, Тара огледа градините, после обяви за свое царство просторната зала за дестилация и сушене на билки.
Емералд настани Нан в стаята, която преди това бе заемал Джони, а Тара в лилавата спалня.
— Този цвят ми е омръзнал до смърт. Нямаш ли някакво кътче в успокояващо зелено? Навлизам в нова фаза и имам нужда да се слея с природата — обяви тя театрално.
— Разбира се — кимна Емералд и я поведе към другото крило на Грейстоун. Настани я в зелената стая до тази на Кейт, питайки се как ли ще възприеме здравомислещата икономка принцеса Тара.
Когато на другата сутрин Емералд отвори очи, върху леглото се издигаше висока купчина рози, а Шон се взираше унесено в прекрасната гледка. Той й подаде чаша с настойка от лайка, джоджен и няколко капки розова вода. Сместа на Тара наистина бе вълшебна. Емералд въздъхна с облекчение. Почувства се неизказано щастлива.
— Какъв прекрасен начин да те събудят. Сигурно си обрал всичките рози в Грейстоун.
— По нареждане на Тара. Тя възнамерява да ги дестилира, затова реших да се порадваш малко на красотата им, преди да ги е отнесла. А и заяви, че ни очаквала буря.
— Навярно има предвид това, което ще стане, когато съобщиш на Шеймъс, че тя е тук.
— Малко дяволче! Забавляваш се, нали?
— Много. И имам пълно доверие в твоя неотразим чар.
През следващия час върху Грейстоун наистина връхлетя такава буря, че Емералд реши, че Тара е истинска магьосница. Остави Нан в библиотеката да препрочита и въздиша над писмото на Джони и тръгна да посети лъва в леговището му. Знаеше, че Шеймъс е напуснал голямата къща след смъртта на Катлин, защото не е могъл да понесе да живее там без нея. Освен това разбираше, че той избягва жените Фицджералд заради криворазбрана гордост — срамуваше се от негодните си крака. Двете с Тара се увиха в топли шалове и притичаха през поляната към портите на замъка, над които се издигаше кулата. Докато се изкачваха, Шон и господин Бърк изтрополиха набързо надолу.
— Страхливци! — извика след тях Емералд. Двете жени тутакси закриха с длани устните си, за да спрат напиращия в гърдите им смях, защото не искаха да достигне до ушите на Шеймъс О’Тул.
Той седеше до любимия си прозорец, коленете му бяха завити, а в ръката си държеше малкия телескоп. В мига, в който съзря Тара Фицджералд, усмивката застина на устните му.
— Какво означава това?
— Нали си спомняш лелята на твоята съпруга, Шеймъс? Тя беше любезна да остане тук един месец, да ни прави компания и да се грижи за нас. Абсолютна магьосница е на билките и отварите и мисля, че може да ти приготви някакъв мехлем, който да облекчи болките в краката ти.
— Магьосница? Може би искаш да кажеш вещица? Не се нуждая от болногледачка!
Емералд се отпусна на колене пред него и улови ръката му.
— Скъпи Шеймъс, господин Бърк е този, който има нужда от помощ, но той е твърде горд, за да те помоли.
— Но тя е смахната — ужасено настоя възрастният мъж.
— Чувала съм подобни приказки, Шеймъс О’Тул — заговори Тара, придърпа един стол и седна до него. — Знаеш ли, че тъкмо ти ме доведе до това състояние?
По изражението на лицето му Емералд разбра, че любопитството се бори с желанието да им заповяда да си вървят. Може би самотата бе това, което помогна на любопитството да победи. И двамата заслушаха прехласнато историята на Тара.