Бяха изминали вече четири часа, а той все още не идваше. Капитанът на „Херон“ накрая даде заповед да започне товаренето на конете, макар че другият кораб все още не се появяваше. Чак след като и последното животно бе качено на борда в късния следобед, „Гибралтар“ се появи на хоризонта. По това време морето вече се бе успокоило и Джоунс, капитанът на „Херон“, изпрати съобщение на Бауърс, капитана на „Гибралтар“, за да го осведоми, че вече е готов да вдигне котва.
„Херон“ се бе отдалечил от Дройеда и плаваше покрай брега, когато „Сулфур“ опъна платна и бързо го настигна. Следван от двамата яки и мускулести братя Мърфи, Шон О’Тул се качи на борда на „Херон“ с два пистолета в ръка.
Само един поглед върху нападателя и придружителите му бе достатъчен, за да възпре капитанът да вика за помощ. В този момент на долната палуба се появи боцманът Даниълс също с пистолет в ръка. Капитанът разбра, че е победен. Екипажът му бе уморен до смърт и лекуваше рани от ухапвания и ритници на коне.
— Ако умееш да изпълняваш заповеди, това може да се окаже един от най-щастливите ти дни — тихо рече О’Тул. — Предполагам, че имаш едно желание, капитан Джоунс, и то е да се отървеш от проклетите животни. Аз смятам да го изпълня.
Шон О’Тул застана на кормилото на „Херон“ и го насочи към пристанището Ръш. „Сулфур“ го следваше неотклонно и насочените му оръдия безмълвно предупреждаваха.
Джоунс и екипажът му стояха и гледаха изумено колко бързо и без никакви усложнения бяха разтоварени двеста коне. Шон нареди на половината от дресьорите да наглеждат животните, след което изложи условията си.
— Както вече вероятно сте се досетили, господа, човек никога не знае какво му готви съдбата. Щом тази вероломница спре да ви се усмихва, бедите следват една след друга. Е, тя извърна лицето си от Монтагю. Напоследък загубите на „Монтагю Лайн“ са огромни, а тази последната ще ги извади от бизнеса само за няколко месеца. Но не е нужно и вашата съдба да е като тяхната. Досега вие сте били товарени с непосилна работа, за която сте получавали жълти стотинки.
Сега обаче „Херон“ ми принадлежи. Аз ще го изпратя до Чарлстън, за да натовари памук. Предлагам ви договор за курса. — Знаеше, че моряците са хора с неспокойни души, които винаги жадуват за промяна. Щом заговори за добро заплащане, неохотата им се изпари сякаш с магическа пръчка. — Можете да си починете няколко дни в Ръш и да се насладите на гостоприемството му, докато „Херон“ се превърне в „Делфин“ и се запаси с храна и вода за пътуването до Америка.
После остави братята Мърфи да надзирават „Херон“ и се качи на борда на „Сулфур“ заедно с Даниълс Фицджералд. Знаеха, че „Гибралтар“ ще започне да товари останалите коне най-рано на следващия ден. Шон О’Тул отново изчака, докато се насочи към ирландския бряг, преди двамата с Даниълс Фнцджералд да се качат на борда.
Екипажът на „Гибралтар“ вече бе получил пари, макар че все още не бе направил нищо, за да ги заслужи. Придържайки се към принципа „разделяй и владей“, Шон подмина Ръш и пусна котва в Малахайд. Там разтовари конете й ги изпрати в Мейнут. Чак след това уведоми капитан Бауърс и екипажа за съдбата на „Гибралтар“.
— Тази шхуна е една стара миризлива кучка, която ще се отправи към дъното на морето. Господин Даниълс ще се върне в Лондон и ще докладва, че „Гибралтар“ е заседнал край остров Ламбей по време на силна буря и пробойната в корпуса е толкова голяма, че корабът не може да се спаси. Монтагю ще трябва да изпрати друг съд, за да ви отведе от острова. И някой, който да огледа повредата. Той обаче ще намери достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението ви, капитан Бауърс. Трите коня, които убихте при товаренето, ще лежат на брега, а морските вълни ще се разбиват върху останките от „Гибралтар“. Предполагам, че вие, капитан Бауърс, ще предпочетете да бъдете обявен за изчезнал, вместо да ви обвинят за всички загуби?
— Правилно предполагате, лорд Килдеър.
— В такъв случай смятам, че мога да уредя да заминете за Америка, Бауърс. Тим Мърфи ще бъде капитан, но вярвам, че ще се задоволите и с длъжността първи помощник?
— Отлично, милорд.
— Има ли някакви жени на този остров? — обади се един от екипажа на Дани Фицджералд.
— Мили Боже, нима две седмици почивка не ви е достатъчна, та искате да си я подсладите и с женски прелести?
Отец Фиц бе свещеникът, който се грижеше за вярващите в Грейстоун. Той се и качваше в кулата при Шеймъс, за да му даде причастие. Единствените двама души в Грейстоун, които не стъпваха в параклиса, бяха Шон и Емералд.