— Може би това е просто гордост. Когато сме унизени и потъпкани, сърцата ни се изпълват с омраза и гордост.
— У мен няма сърце, нито съвест, нито страх, нито любов, нито жалост, нито срам.
— Ако чувствата ти са умрели, дали ще си способен да се насладиш на отмъщението?
— С огромна страст, защото умея да мразя и мисля за отмъщението като за справедливост.
Амбър се усмихна.
— Ние си приличаме толкова много. — Знаеше, че възнамерява да я използва за своята единствена цел. Е, нека да опита. Сега тя бе тази, която използваше.
— Какво знаете за децата си?
Сърцето на Амбър подскочи и замря за миг. Мили Боже, колко уязвима ставаше само при споменаването им!
— Нищо, с изключение на това, че вече отдавна не са деца. — Не можа да прикрие копнежа в очите си.
— Дъщеря ви е омъжена за Джак Реймънд.
Амбър скочи и притисна длан към гърдите си.
— Онзи кучи син е омъжил моята безценна Емералд за копелето на брат си? Ще го убия!
— Понастоящем тя живее с мен в „Замъка на лъжите“.
Обля я вълна на облекчение. Емералд обичаше Шон О’Тул още от дете. Ала облекчението й не трая дълго. Та нали само преди малко й бе заявил, че не е способен да обича? Нима не бе нарекъл Грейстоун „Замък на лъжите“? О’Тул имаше определена цел и щеше да използва всичко и всички, за да я постигне. Явно държеше дъщеря й в малкото си джобче. Ами синът й? Сведе поглед към ръцете на Шон облечени в черни кожени ръкавици и потръпна.
— А Джони?
— Той е много по-умен, отколкото смята баща му. Ние сме съюзници, така както някога бяха Уилям и Шеймъс.
— Няма да излезе нищо добро от сътрудничеството между Фицджералд и Монтагю — рязко заяви Амбър.
— Аз не търся доброто. Възнамерявам да унищожа финансово Монтагю и да съсипя репутацията им. Няма да се спра пред нищо. — Очите му застрашително блеснаха. — Държа силно оръжие в ръцете си. — Омразата в очите му угасна. — Амбър, ще дойдете ли с мен в Грейстоун, за да видите Емералд?
Тя закрачи развълнувано пред бюрото. Дали дъщеря й някога щеше да й прости? Нямаше значение. Би продала душата си за възможността да я види отново. „Проклет да си Шон О’Тул, знаеше какъв ще бъде отговорът ми още преди да си пристъпил прага на тази къща.“
Амбър отвори уста, но размисли и отново я затвори. Пак закрачи напред-назад. После се извърна към посетителя си.
— Ще дойда с теб, ако ми обещаеш нещо.
— Вашата тайна ще бъде опазена, мадам. Няма да кажа на Емералд, че притежавате публичен дом.
Глава 26
Бушуващото море се успокои, вятърът стихна и есенното слънце се показа на небето. Макар че Емералд не вярваше, че Бог е чул молитвите й, тя все пак му благодари, докато отпиваше от настойката на Тара.
После се облече и отиде в спалнята на Нан. Реши, че ездата и слънчевите лъчи ще им се отразят добре. А може би Нан щеше да я научи да язди по-умело. Отвори вратата и се стъписа. Нан се бе навела над ръба на леглото и повръщаше в нощното гърне.
— О, скъпа, не — меко промърмори Емералд.
Нан се сепна и вдигна глава.
— Сигурно съм яла нещо, което е разстроило стомаха ми…
— Нан — нежно рече Емералд, — не е нужно да се преструваш пред мен. Сигурно си бременна. Тези сутрешни прилошавания са ми добре познати, защото и аз очаквам дете.
— Господи, какво ще правя?
— Първото, което ще направим, е да спрем повръщането. Ще доведа Тара.
— Не, в никакъв случай!
— Тя знае за мен и изненадата не я уби.
— О, Емералд, не е същото…
— Ще ти донеса малко отвара от лайка и розова вода. Веднага се връщам.
Когато на Нан спря да й се гади, Емералд изми лицето и ръцете й.
— Не искам Тара да знае. Ще каже на майка ми и тя ще се срамува от мен.
— Коя е твоята майка?
— Маги.
— О, Боже! — възкликна Емералд. Знаеше, че целомъдрието и скромността са на първо място в списъка на добродетелите на тази жена.
— Съжалявам, че и ти си в беда, Емералд. Ала никой няма да се осмели да упрекне графа или да изрече дума срещу теб.
— Ха! Трябваше да чуеш какви неща ми наговори вчера отец Фиц, без дори да знае, че съм бременна. В неговите очи и в очите на Бога аз съм прелюбодейка! А нито ти, нито Джони сте обвързани с друг човек, така че вашият грях е много по-малък.
— Шон радва ли се за бебето?
Емералд се замисли за миг.
— Не съм сигурна. Едно нещо е ясно — не е очарован. Дълго отказваше да го повярва.
— Мъжете наистина са странни — промърмори Нан. — Джони сигурно също няма да ми повярва. Били сме заедно само веднъж… Ще ми се ядоса…
— По дяволите, Нан, ти би трябвало да си му ядосана! Нан, близките ти рано или късно ще разберат. Бременността не е нещо, което се скрива.