— Мога ли да остана тук?
— Разбира се, но Шон ще разбере.
— Господи, той ще побеснее!
Емералд мълчаливо се съгласи с нея.
— Нали няма да му кажеш? — отчаяно я замоли момичето.
— Няма.
— А на Джони?
— Нан, аз няма да му кажа, ала ти би трябвало да го направиш. Той ще се ожени за теб… И колкото по-скоро, толкова по-добре.
— О, това ще бъде чудесно!
— Фицджералд обаче може и да не се съгласят. Те мразят англичаните и особено Монтагю.
Нан се люлееше напред-назад, опитвайки се да намери разрешение на проблема.
— Ако графът одобри, те ще се примирят. Емералд, щом се върне трябва да започнеш да го убеждаваш. Не споменавай за бебето, но предложи брат ти да се ожени за някоя Фицджералд. Няколко намека в подходящ момент може да го накарат да се замисли над идеята и постепенно да я приеме.
Емералд вдигна очи към тавана. Мили Боже, Нан явно изобщо не познаваше Шон!
— По-добре ли си? Ще помоля Тара да приготви повече от чудодейната отвара. Искам обаче да останеш в леглото и да си починеш. Аз ще взема една книга и ще отида при Шеймъс да му почета. Това му доставя истинско удоволствие.
Когато Емералд пристигна в кулата, Тара вече бе разтрила краката на Шеймъс със специалния мехлем от корени на перуника. Телескопът лежеше забравен върху перваза на прозореца, а Емералд никога не го бе виждала толкова спокоен и доволен.
— Дойдох, за да ти почета. Надявам се, че книгата ще ти хареса.
— Коя е тя, красавице?
— „Пътешествия“ от Марко Поло.
— А, тъкмо ще задоволи страстта ми към пътешествията — смигна й възрастният мъж.
Емералд седна до него и зачете. Бяха изминали два часа, когато затвори книгата.
— Гърлото ми пресъхна.
— Тара, налей ни нещо за пиене. Ти какво предпочиташ, красавице?
Тара наля уиски на Шеймъс, а на себе си и на Емералд някакъв ликьор, който имаше вкус на круши.
— Много е вкусно. Ти ли го правиш, Тара?
— Разбира се, че аз. Прекарах много часове над него.
— Не знаех, че Нан е дъщеря на Маги — замислено каза Емералд, докато отпиваше.
— Маги е тесногръда — изкиска се Шеймъс. — Нямаше да одобри ликьора от круши.
— Нито пък уискито — допълни Тара. — Тя е следващата, която ще прекара един месец в Грейстоун.
Лицето на Шеймъс тутакси помръкна.
— Защо вие жените се радвате, когато лишавате мъжете от удоволствията им?
Емералд се изправи и стисна ръката му.
— Не всички жени, Шеймъс. — Взе малкия телескоп и го вдигна към очите си. — Някои от нас много добре разбират какво означава удоволствие. — От гърдите й се изтръгна смаяно възклицание, защото бе видяла нещо, на което не смееше да повярва. Отново погледна, за да се увери. — Той се връща! Шон си идва у дома! — Пусна телескопа в скута на Шеймъс, повдигна полите си и изтича навън.
— Света Дево, обзалагам се, че моят син добре знае що е удоволствие!
Емералд се спусна по стълбите, мина под арката и прекоси тичешком поляната. Задъхана, спря да погледа как „Сулфур“ влиза в пристанището. Наистина бе красиво! Погледът й се плъзна по тъмнокосите глави на палубата и го съзря на кормилото. Не можеше да сбърка високата му фигура, облечена в черно. Емералд тутакси енергично замаха. Шон вдигна ръката си в черната кожена ръкавица, Емералд забърза по пътеката към каменния кей.
Едва сдържаше нетърпението си. Беше доволна, че тъкмо днес бе облякла вълнената рокля в мек прасковен цвят която много й отиваше. Когато се запъти към нея, тя радостно извика:
— Шон! Шон!
В следващия миг вече бе в прегръдките му и той я вдигна високо, за да я целуне.
— О, как ми липсваше… обичам те… толкова много ми липсваше — задъхано шепнеше тя между целувките.
Шон я вдигна високо и я завъртя във въздуха.
— Ще трябва по-често да отсъствам, щом ме посрещаш така.
Емералд сграбчи един кичур от гъстите му черни къдрици.
— Ще те прикова за леглото, скитнико! — В мига, в който го изрече, й се прииска да си отхапе езика. Как можа да му напомни, че е прекарал години във вериги? — О, Боже, съжалявам! — Покри го със страстни целувки, за да заличи болката.
Шон взе лицето й в шепи и се засмя.
— Никога не си подбирай думите, когато говориш с мен, Емералд. Надявам се знаеш, че можеш да ми кажеш всичко. — Усмихна се. — Ако много ме вбесиш, ще те метна през коленете си и ще те напляскам.
— Няма да се осмелиш заради моето състояние — дръзко вирна брадичка тя.
Шон я погледна и поклати глава.
— Все още си слаба. Очаквах вече да си заприличала на малък пудинг. — Отново я вдигна във въздуха.
— Пусни ме веднага!
— Донесох ти подарък…
Пъхна ръка в джоба на коженото му сако, за да види какво е скрил там. Той ухапа леко ухото й и прошепна: