— О, мила моя, ти си повторила моята трагична грешка, когато се омъжих за баща ти, за да избягам от стълпотворението на Мейнут.
Сега двете се гледаха с нови очи, не само като майка и дъщеря, а като две жени, които изпитват еднакви нужди, чувства и страсти.
— Шон О’Тул ме спаси…
„Мили Боже, нищо чудно, че го смята за свой принц. Тя е била класическия образ на девица, изпаднала в беда, а той — рицарят с блестящи доспехи на бял кон. Как бих могла да й разкрия горчивата истина?“ Амбър осъзнаваше, че задачата й никак не е лесна. О’Тул беше не само опасно привлекателен — остроумен, чаровен, мъжествен и силен — но и властен, неустоим и безмилостен съблазнител. Накратко оказано, бе мъж, следователно и враг на жената по рождение. Как да накара Емералд да прозре истината, преди животът да я научи безжалостно на този урок? „Не мога веднага да спечеля доверието й. Но ще направя всичко, за да й помогна, ако някога се нуждае от мен.“
Докато те двете разговаряха, всички прислужници си намериха по някое извинение, за да минат през приемната. Накрая и Кейт Кенеди връхлетя, нахока ги и ги изпрати да разопаковат багажа. Емералд не можеше да пренебрегне жената, която й бе помогнала да се почувства като у дома си в Грейстоун.
— Кейт, ела. Искам да те запозная с майка си.
Изгаряща от желание да задоволи собственото си любопитство, Кейт пристъпи към жената, за която бе слушала толкова много истории.
— Майка ми, Амбър Фицджералд… Кейт Кенеди, икономката на Грейстоун. Освен че е изключително добра в работата си, тя беше много мила и любезна с мен.
Двете жена се измериха преценяващо с погледи.
„Значи това е онази Фицджералд, която успяла да се омъжи за английски аристократ, а после горчиво съжалявала. Нищо чудно, че Джоузеф е загубил ума си по нея, а после е заплатил с живота си. Рядка красавица. Ясно на кого прилича Емералд. Но у дъщерята има една невинност и благост, които тази жена никога не е притежавала.“
„Изглежда умна и способна — мислеше Амбър, — и със сигурност не изпитва топли чувства към мен, но това няма значение. За моята дъщеря е добре, че тази жена е тук.“
— Много се радвам да се запозная с вас, госпожо Кенеди. Не се съмнявам, че да управляваш Грейстоун е огромна отговорност.
— Вашата дъщеря върна слънцето и смеха в тази къща след като ние вече отдавна бяхме престанали да се надяваме, че отново ще ги имаме.
Емералд се изчерви от удоволствие.
— Кейт, много си любезна.
— Ти донесе радостта на Шон и Шеймъс. Няма да отида толкова далеч и да заявя, че си заменила Катлин, защото е невъзможно, но ти запълни огромна празнина в Грейстоун.
— Кейт, би ли довела Нан Фицджералд? Бих искала да я запозная с майка си.
— Тя се крие в стаята си. Ще е нужен железен лост, за да я поместим.
— О, добре, няма значение. Ще се видим на вечеря. И Тара е тук, спомняш ли си я?
Кейт недоволно изсумтя.
— Кой ли би могъл да я забрави? Това място е пренаселено с Фицджералд. Ще приготвя бледолилавата стая за майка ти. — Кейт кимна и излезе.
— Спомням си леля Тара с огромна обич, макар че Кейт Кенеди изглежда не изпитва подобни нежни чувства към нея.
— Е, те я смятат за смахната, защото се преструва, че е келтска принцеса. Но изобщо не е луда, а мъдра.
— Тя ме научи на всичко за билките и техните лечебни свойства.
— Тук е само от седмица, но напълно е завладяла дестиларната. — На Емералд й се искаше да се върнат към задушевния разговор. Да научи всичко за живота на майка си. Но не се решаваше да задава въпроси. Тъй като Амбър не каза нищо, младата жена реши по-късно да разпита Шон.
— Хайде да се качим горе и да ти помогна да се настаниш. Нямаш представа колко съм щастлива! Да можеше и Джони да е тук!
— Той идва ли ти на гости?
— Двамата с Шон имат общ бизнес. Беше тук веднъж. После ми писа. Надявам се, че ще стане чест гост.
Амбър повдигна вежди.
— Или се е научил открито да се противопоставя на баща си, или се е научил да мами, както правех аз.
— Мисля, че за да оцелее, е усвоил по малко и от двете. Очевидно татко се е отказал от опитите си да го прави моряк. В момента управлява търговската кантора.
— А — замислено кимна Амбър, — сега разбирам защо Шон О’Тул се е заел с него.
Лицето на Емералд пламна. Искаше да отрече. Но не можеше.
— Джони обича Ирландия. Той е влюбен в Мейнут.
— Това е разбираемо, защото винаги е обичал конете. Струва ми се, че е роден да живее там.
— Сигурно умираш от желание отново да се срещнеш с близките си?
— Струва ми се, че прибързваш, скъпа. Мейнут принадлежи на граф Килдеър. Може би той няма да ме иска.
Емералд отметна къдриците си и на устните й заигра загадъчна усмивка.