Емералд никога не бе изпитвала подобно нещо, никога не бе сънувала, че е възможно да се люби в такава поза, но вроденият й инстинкт бе по-силен и тя се задвижи с диви, ритмични, спираловидни движения. В един миг осъзна, че това е първичният животински начин, по който жребецът се чифтосва с кобилата. Усещането бе много бурно и безкрайно порочно. С всеки тласък огромният член се триеше в малката твърда пъпка, преди да я прониже докрай.
Емералд усещаше как пулсира, как сърцата им сливат бесните си удари. Запита се щастливо дали бе възможно това неземно блаженство да продължава толкова дълго, после осъзна колко добре Шон познава тялото й.
Дланите му обхващаха гърдите й. Той ги галеше нежно, сякаш бяха направени от крехък порцелан, ала в същото време показваше с цялото си същество, че тя изцяло му принадлежи. Когато усети как у нея се надига третата вълна на удоволствието, най-после си позволи да се изпразни, изпълвайки я с течна лава. Писъкът й бе задушен от неговия дрезгав вик.
Амбър трябваше да се срещне с един човек в Грейстоун и да му каже това, което отдавна тежеше на душата й. Макар че Шеймъс едва ли щеше да се зарадва да я види, бе длъжна да му благодари за щедрата финансова помощ, която бе спасила живота й.
Отиде обаче първо да потърси Пади Бърк. Изпита огромно облекчение, когато той топло я поздрави. Двамата излязоха рамо до рамо от кухнята, усещайки възмутените погледи на Мери Малоун и Кейт Кенеди.
Вече в кулата срещнаха Тара, която заедно с Пади дискретно се оттегли.
Видът на Шеймъс стресна Амбър. Последния път, когато го бе видяла, той бе хубав и жизнен мъж, в разцвета на силите си. Сега бе бледо подобие на някогашния човек.
— Шеймъс… — нежно изрече тя.
Той я изучава няколко дълги мига, борейки се с противоречивите чувства в душата си. Амбър Фицджералд беше красива жена. Тя притежаваше особена фатална привлекателност, на която Джоузеф не бе устоял. Но не можеше само нея да обвинява за това, което се бе случило. Тя бе жертва на Монтагю, също както и обичното му семейство. Накрая Шеймъс махна с ръка към един стол, за да я покани да седне.
— Дойдох да ти благодаря за парите, които ми даде. Ти си много щедър човек, Шеймъс.
Погледът му я прониза.
— През онази нощ аз все още имах Катлин, имах и синовете си. Омразата все още не бе почернила душата ми.
Амбър успя да овладее желанието си да сведе виновно поглед.
— Не мога да моля за прошката ти. Аз самата не си прощавам. Искам само да ти се отплати.
— Има един начин, по който наистина да ми се отплатиш. Примами Монтагю в Грейстоун.
— Шеймъс, аз също копнея да види Уилям Монтагю мъртъв. Смъртта му е единственото отмъщение, което ще ме задоволи. Но нямам никакво влияние върху него. Той ме мрази.
— Много се съмнявам. Твоята загуба вероятно е най-парещата мъка в мизерния му живот. Ти си Фицджералд, никоя не може да се сравнява с теб! Знам го, защото бях щастлив, за да бъда женен за подобна жена. Амбър, ти притежаваш фатална привлекателност!
Този път тя сведе мигли. Все още не можеше да се отърси от чувството си за вина. Ала на земята нямаше сила, която да я накара да се доближи до Уилям Монтагю. Усмихна се тъжно и изрече успокоително:
— Ако някога имам възможност, ще ти се отплатя, Шеймъс.
За Емералд и Амбър дните отлетяха много бързо. Макар че се разхождаха с часове, рядко оставаха сами.
Шон ги заведе на разходка до Мейнут, където бяха топло посрещнати от братовчедки и лели. Потопиха се в спомени, шеги и смях и Амбър започна да се чувства така, сякаш никога не е заминавала.
В късния следобед Шон им показа фермата за коне. Емералд се влюби в един бял жребец с буйна грива и след като и Нан и Шон одобриха избора й, заяви, че ще го нарече Буцефал.
— Май отново си чела онази енциклопедия, англичанке?
Емералд остана очарована, че той все още си спомня първата им среща.
— Не, това е от „Александър Велики“.
После Шон подкани Амбър също да си избере кон и й предложи той да го транспортира до Уиклоу с кораба си.
Тя благодари, но отказа. Не искаше да бъде задължена с нищо на този силен и опасен мъж.
Той явно отгатна мислите й, защото обезоръжаващо се усмихна:
— Всъщност — прошепна в ухото й, — Монтагю е платил за тези коне. Аз просто го отървах от разноските по транспорта и отглеждането им.
Амбър се засия, развеселена от откровеността му.
— В такъв случай ще приема предложението ти. Би било невъзпитано да откажа.
На следващия ден тя отведе Емералд настрани. Не им оставаше много време да бъдат заедно.
— Помолих Шон утре да ме изпрати до Уиклоу.
— О, не! — извика Емералд. — Съжалявам, знам, че те чака работа, но ми се струва, че току-що си пристигнала.