— Скъпа, вече няма да е както досега. Ще се виждаме много често.
— Аз дори не знам с какъв точно бизнес се занимаваш.
Амбър пое дълбоко дъх.
— Свързан е с доставки. Наела съм жени, които доставят всичко необходимо за празненства, балове и сватби.
— Търсят ли се подобни услуги?
— Да, има голямо търсене. Мила, иска ми се да си поговорим насаме. Къде можем да отидем?
Емералд се вгледа в лицето й. Очевидно майка й не желаеше някой от обитателите на Грейстоун да ги чуе.
— Да изведем кучетата на разходка?
— Би било чудесно. Облечи се добре. Усещам във въздуха диханието на зимата.
Емералд се върна след малко, загърната в зелена кадифена пелерина, обточена с лисичи кожи. Амбър усети как гърлото й се стяга.
— Това едва ли е същата, която някога ти уших.
— Не, заминах от Англия само с роклята на гърба си. Шон поръча да ми я ушият, копие на онази, която носех на празненството по случай рождения му ден. Той си спомня всичко.
Откриха кучетата в конюшнята.
— Сивата хрътка е била на Джоузеф, макар и за много кратко…
Амбър се наведе и я прегърна през врата.
— Сърцето ми се къса, като си помисля за Джоузеф.
Голямото ловджийско куче поздрави Емералд, като се изправи на задните си крака и сложи предните си лапи на раменете й.
— О, скъпа, внимавай за бебето!
— Ти знаеш? — смаяно възкликна Емералд.
— Подозирах. В началото не, но ти цялата така сияеше, че започнах да се вглеждам по-внимателно в теб. Надявах се, че страховете ми няма да се оправдаят.
— Боях се да ти кажа.
— Детето от съпруга ти ли е или от Шон?
— От Шон, разбира се!
— Значи е копеле — меко рече Амбър.
— Не го казвай! С Шон се обичаме!
— Нека да поговорим! — Амбър се опитваше да подреди мислите си. Кучетата хукнаха през поляната към гората. Двете жени бавно ги последваха. — Знам, че си влюбена в Шон О’Тул. Би трябвало да съм сляпа и глуха, за да не го разбера. Но дали той те обича?
— Разбира се, че ме обича!
— Помисли си внимателно. Казвал ли ти го е някога? Казвал ли ти е, че не може да живее без теб? Изобщо говорил ли е за брак? Признавал ли ти е, че иска да бъдеш майка на децата му?
— Аз имам съпруг, как би могъл да ми каже всичко това? В тона ти се усеща неодобрение. Говориш също като отец Фиц. Той ме нарече прелюбодейка и ми нареди да се върна у дома при Реймънд. И ти ли искаш това?
— Мили Боже, не! Просто ми се ще да не се хвърляш с такава готовност в обятията на врага му. — Стигнаха до каменната ограда и седнаха.
— Те ме накараха да повярвам, че си развратна и порочна, омърсена завинаги от покварената си ирландска кръв. Не можех да понасям Джак да ме докосва. Нещата, които правеше с мен, ме отвращаваха. Исках да избягам, но бях уловена в капан.
Амбър знаеше отлично как се бе чувствала дъщеря й. Тя също бе живяла осемнадесет дълги години в капана на брака си с Уилям Монтагю.
— И тогава се случи чудо. Шон ме доведе в Ирландия и аз разбрах, че винаги съм го обичала. Ти беше съвсем права, като каза, че съм се хвърлила в обятията му. В действителност, той не се опита да ме насили по какъвто и да е начин. Когато ме люби за пръв път, аз вече изгарях от желание по него. А след като ме направи своя, се почувствах засрамена от някогашните си мисли за теб. Ако ти си развратна, то аз съм още по-грешна и порочна, задето с такава страст се отдадох на друг мъж. Шон може и никога да не ми е признал, че ме обича, но ми го е показал по безброй начини. Веднъж се скарахме. Бяхме в Лондон и аз го обвиних, че само се перчи с мен като със своя любовница, защото той наистина ме използва, за да си отмъсти на Монтагю. След това обаче и двамата си простихме. Всъщност аз напълно разбирам жаждата му за отмъщение.
— Но, мила, ако в сърцето му няма място за нищо друго, освен за възмездие.
— Майко, той ме научи да живея за днешния ден, защото това е единственото, което наистина имаме. Ако утре всичко свърши, аз няма да съжалявам нито за един миг, през който сме били заедно. Както не съжалявам, че ще родя това дете. То е част от него и от мен. Може би най-добрата част…
Амбър едва успя да сдържи сълзите си.
— Както и ти си най-добрата част от мен, Емералд. Само ми обещай, че ако той някога те нарани, ако красивият ти сън се превърне в кошмар, ще се върнеш при мен.
Емералд прегърна с любов майка си.
— А при кого другиго бих могла да отида?
Глава 28
Когато Уилям Монтагю узна, че е загубил два кораба в бурята, прокле и небесата, и ада, и всяко място между тях. А когато разбра, че незастрахованите коне, за които вече бе платил, също са изчезнали в морето, направо изпадна в дива ярост. Животът на Портман Скуеър, и преди нещастен за Джони, сега стана непоносим, затова се изнесе и си нае апартамент в Сохо.