Нийл спря и видя как качиха леглото на една каруца. Беше обрамчено с балдахин от сини кадифени златотъкани завеси.
Съзнанието, че познава това легло, го порази като мълния. Нима би могъл да го забрави? Или нощта, която бе прекарал в него? Тогава, преди десет години, в Рексам.
За малко да се разсмее. Не беше ли повече от справедливо да вземе сега проклетото легло?
— Намери свещеника — заповяда той на Уолтър. — Искам да кажа младия, той ми се видя достатъчно подкупен. И го заведи в крепостта.
След това се обърна към Джосрън.
— Момчето каза, че имало пони. Качи го на него и не го изпускай от очи.
— Сър! Бих искал да остана при майка си — каза с разтреперани устни Магнус.
Нийл сложи за един кратък миг ръка на главата на сина си.
— Разбрахме се, нали? Не го изпускай от очи.
След това новият господар на Морлекс се обърна, прекоси двора и отиде да поговори с вдовицата на златаря. Само след няколко минути тя щеше да знае какво е намислил.
Седларят и племенникът му продължаваха да стоят на улицата, скръстили ръце на гърдите. Уотрис, ковачът, помагаше на нисичкия дебел винар да стане.
— Майчице Богородичке, чухте ли го? — възкликна Вилърс. — Иска да се ожени за нея! Е, все е по-добре, отколкото…
— Ти вярваш ли го? — сопна му се младият Фулър, който си беше проправил път през множеството. — Ти не видя ли как я беше стиснал за гърлото?
— Кой може да каже какво се крие зад всичко това? — обади се седларят от Чърк.
— Добре де, твърди, че иска да се ожени за нея, но то може да е само колкото да отмъкне имането на стария Бърнард в крепостта. Крал Хенри е обещал в Лондон на гилдиите, че такива работи вече няма да стават. Те са противозаконни. Кралят е казал, че няма да допусне такова нещо да се случи.
— Стига бе… кралят казва, каквото трябва да каже — сопна му се Фулър. — Някой да я е видял? А дали не я е бил? Клетата жена е негова пленница.
— Я по-спокойно — обади се един тъкач. — Не искаме да си имаме неприятности.
— Да, наистина, кой знае какво се крие зад всичко това — присъедини се към него и винарят. — Не видяхте ли колко му прилича момчето?
— Най-добре ще е май да съобщим за станалото на майсторите в Честър, те може и да разберат — избоботи ковачът.
9
Младоженката се бранеше с ръце и крака, когато я довлякоха пред младия свещеник, и крещеше толкова силно, че Магнус щеше да й се притече на помощ, ако не го държаха толкова здраво. Нийл я хвана за ръцете и я разтърси.
— Вие ще се омъжите за мен — изрева той. — В противен случай ще пратя момчето още тази вечер при двора на граф Честър, за да стане негов паж…
Емелин го погледна гневно, но сподави воплите си. Сватбената церемония се състоя във вътрешния двор на крепостта в присъствието на гасконците и някои от собствените й слуги, които бяха придружили каруците. При последните думи на свещеника заваля дъжд като из ведро. Някои от рицарите изтичаха към каруците, други — в останалата без покрив кула, в която бяха настанени.
Уолтър придружи новата господарка на крепостта до тъй наречената господарска кула. След малко се върна и съобщи, че стълбата се е оказала прекалено тясна, за да се занесе леглото в покоите на младоженците. Нийл изруга и тръгна да търси Торъл, комуто заповяда да покаже на гасконците как да го разглобят.
Джосрън отведе Магнус в помещението на рицарите, където щеше да пренощува. Бурята бушуваше над крепостта и мълниите осветяваха върховете на кулите. Дъждът шибаше стените и локвите блестяха, черни от саждите.
Нийл помогна на рицарите да вкарат каруците под навеса при голямата порта.
— Ако по време на сватба вали, това е добро предзнаменование — извика му върналият се Уолтър и сложи ухилен в ръката на Нийл голям железен ключ. — Онова чудовищно легло е горе и вече е сглобено. Младоженката ви очаква. За всеки случай съм я заключил.
Нийл избърса с длан дъждовните капки от лицето си. По лицата на хората си заключаваше, че се възхищават на мъдростта му, след като е успял да си намери в града богата вдовица и да се ожени за нея.
— Е, зестрата на младоженката пострада малко от дъжда — заяви Уолтър, който беше наблюдавал всичко през процепа на една от каруците.
— В къщата в града има още много неща — избоботи Нийл.
Каруците бяха докарали не повече от една четвърт от мебелировката на богатската градска къща. Но вече имаха поне легло за предстоящата брачна нощ.
— Боже милостиви — сега пък какво има? — навика той на Джосрън, който бързаше към него.