Върна ножа в колана. За всички Магнус беше син на стария Нюмарч. В известен смисъл това създаваше проблем. Не беше от ниско потекло, но не беше и благородник. Беше само търговец.
Но негова ли беше вината? Не — тази жена, измислила преди десет години чудовищния си план, за да забременее. Имаше нещо нечовешко в това да откраднеш на един мъж семето му и да представиш после на света неговия плод като син на друг. Почтена жена не можеше да стори онова, което беше сторила тя. Да прати да й хванат от улицата кой да е мъж и да се остави да забременее от него.
— Той е мой син — каза той и сложи шлема си до леглото. На момчето щеше да му подейства добре да преспи при гасконците. На неговата възраст повечето момчета от благородно потекло вече се обучаваха за пажове.
— Той е мой син — повтори Нийл. — И никой не го знае по-добре от вас. Затова ще го нарека Джулиън.
Нийл седна на леглото и почна да се съблича.
— Хайде, поразмърдайте се и си лягайте — избоботи той. Но неговата току-що минала под венчило съпруга стоеше неподвижно, втренчила широко отворени очи в огромното нещо между неговите бедра.
— Майчице Богородичке — прошепна тя сподавено.
— Ако не направите доброволно онова, което искам от вас, ще се наложи да ви принудя. Е, какво следва?
— Не, не искам — каза тя и го стрелна със зелените си очи. — Не смятам себе си за ваша съпруга. Вие ме измъкнахте от дома ми със заплахата да ми вземете сина… това е противозаконно…
— По дяволите проклетите закони — изръмжа той и протегна мълниеносно ръка, която се вкопчи в наметалото й.
Опърничавостта й го изнервяше. Единственото му желание беше най-сетне да се пъхне под завивките и да се стопли до това красиво женско тяло. С рязко движение той й смъкна наметалото. Ужасена от неговата бруталност, тя се спъна и падна на леглото. Преди да успее да се вдигне, той вече се беше изтърколил върху нея.
Тя носеше скъпа копринена рокля, златни огърлици на врата и дълги обеци. Хубостта й беше зашеметяваща.
Нийл почна да я съблича с едната си ръка, а с другата я държеше здраво. Тя се съпротивляваше с учудваща сила и съскаше като котка.
Смелостта й беше поразителна, но въпреки това не можа да му стори нищо. Най-сетне лежеше гола пред него. Къдриците на огненочервената й коса се открояваха върху нежната бяла кожа на гърдите. Погледът на Нийл блуждаеше възбудено от тънкия кръст към примамливо закръглените бедра и чудесните дълги крака, между които се виждаха къдравите срамни косми. Той коленичи над нея и я погледна отгоре.
Раждането на сина не беше оставило следи по тялото й. Изглеждаше като в онази нощ преди десет години.
Не беше се осмелявал да се надява, че някой ден ще я види отново. Но сега тя лежеше тук, в същото легло, в което беше откраднала неговото сърце. Той си спомни как на другата заран се озова в някакъв смърдящ заден двор и колко измамен се почувства. Сега беше дошъл най-сетне часът на отмъщението.
Той наведе съвсем бавно глава и докосна с устни връхчетата на гърдите й.
— Моля ви… — простена тя. — Престанете. Аз съм богата, ако престанете, ще ви дам всичко, наистина всичко…
Огромните му ръце обгърнаха гърдите й и загалиха розовите пъпки.
— Да, този път искам всичко — измърмори той. — И дори много повече.
Устните му се притиснаха към нейните и се впиха в тях, а езикът му си проправи път, въпреки че тя се опитваше да стиска зъби. Усети ръката му върху голия си корем, после надолу, все по-надолу, докато не изчезна между бедрата й.
Цялото й тяло взе да трепери, когато той почна с опитност и умение да я гали.
По някое време тя престана да се съпротивлява. Ръката му посегна към червената и грива и я задърпа, докато лицето й не се озова над неговия корем.
— Ако посмееш да хапеш, ще те удуша — измърмори той.
Тя се покори с въздишка и направи онова, което той очакваше от нея. Едва го беше докоснала с устни и той изпита чувството, че ще избухне. Топлата й уста обхвана члена му и го засмука, както й беше показал тогава. Нийл простена високо. Какво сладострастно мъчение! Вече едва се сдържаше да не я обладае. С едно движение я обърна по корем, нахвърли се върху нея, проникна в нея. Сладък ад, защото беше тясна като девственица. Тя извика, когато пръстът му напипа мъничката чувствителна точка и почна да я гали, но тялото й омекна и стана податливо.
Леглото се движеше с ритъма на силните му тласъци, както в онази нощ преди десет години. Ръцете му обгърнаха нейните притискащи се към него бедра и той изрева шумно, когато се изля в нея.
Задъхан си помисли, че тя беше единствената жена в неговия живот, която го възбуждаше толкова силно. Тази червенокоса вещица, която днес беше станала негова съпруга.