— Дръжте си устата, ако не искате да изпратя момчето в Лондон. Крал Хенри много ще се радва то да е край него.
— Не, не можете да го направите…
— Не мога? Така ли? Кой решава тук? Само аз и би трябвало вече да сте го разбрала. Правя точно това, което ми харесва… позамислете се, мадам… не е ли така? Дори в леглото, по дяволите…
Емелин се почувства унизена както никога дотогава.
Уолтър се беше загледал притеснено в земята. Кресливата свада на съпрузите сигурно се чуваше в цялата крепост.
Разбира се, че Нийл нарочно измъчва жена си, като й отнема сина, каза си Уолтър. Но пък не беше много умно от нейна страна да натяква на Нийл произхода му.
Изглежда, че тя си беше казала същото. Затова изведнъж сведе очи и възприе почти смирено държание.
— Милорд, аз ви моля само за малко повече дружелюбност… и не за себе си…
— Дружелюбност, така ли? Ще прихна да се смея… каквото повикало, такова се обадило. Да си поговорим ли за вашата дружелюбност, милейди, онази, с която се отървавате от невинни младежи? Е, какво ще кажете?
Емелин го погледна с леко отворени уста, сякаш искаше нещо да каже. Но след това, изглежда, размисли, вдигна си полите и бързо се отдалечи.
Уолтър гледаше замислено подире й.
— Момчето е яко — каза той после на господаря си. — Може майка му да го е поизнежила, но е силен. Мисля, че най-добре ще е да го оставим тук.
Нищо не издаваше, че Нийл го е чул. Без да му отговори, той просто му обърна гръб и се отдалечи.
Емелин за малко не се сблъска с Хедуид, която тичаше насреща й, понесла куп възглавници.
— О, господарке! — възкликна камериерката, която беше станала свидетелка на мъчителната сцена.
— Бъди спокойна и ми дай възглавниците — каза Емелин тихо.
Беше твърдо решена да не се разплаква точно сега, когато всички можеха да я видят. Избърза пред момичето по каменната стълба на кулата към господарската стаята. Там захвърли възглавниците на леглото, седна на него и зачака сълзите, които трябваше да я облекчат.
Оказа се, че е прекалено ядосана, за да заплаче.
Сама съм си виновна за всичко, каза си тя, присвита напред и опряла глава на ръцете. Не беше ли я предупредила сватовницата, че някой ден ще се появи мъж, алчен за парите й, който ще я принуди да се омъжи за него? Точно това се беше случило. Сега беше в капан. Горкото й момче и то. От Нийл можеше да се очаква, че ще изпълни заканата си и ще изпрати Магнус в Честър или в Лондон. Можеше да го принуди даже да отиде в манастир и да се покалугери.
Този проклет ирландец, който я беше направил своя пленница, вярваше, че е баща на Магнус. Самата мисъл, че този отвратителен авантюрист и наемен войник, който я беше принудил да се омъжи за него, който й беше отнел богатството, е същият онзи рицар, който я беше държал в обятията си и я беше любил, беше направо абсурдна.
Тя се отпусна отчаяна върху възглавниците, притиснала юмручета към устатата си. Онази нощ беше греховна и сега трябваше да си изкупи вината. Обзета от желанието да има дете, беше нарушила по собствена воля и съвсем съзнателно брачната клетва. Смъртен грях. Сега господ я наказваше за него. През всички тези години не беше намерила кураж да се изповяда на свещеник. Знаеше предварително как ще реагира. Ще трябва да изкупва вината си цял живот. Но въпреки всичко тя не съжаляваше и днес за стореното.
През изминалите години постъпката не й изглеждаше чак толкова осъдителна. Толкова лошо ли беше, че позволи на млад и хубав мъж да й направи дете, мъж, за когото си спомняше като за нежен и внимателен любовник? Емелин се втренчи в балдахина над себе си, докато не я заболяха очите, защото в стаята ставаше все по-тъмно, а свещите бяха изгорели.
Накара се бързо да стане и да потърси други свещи, но слугините още не бяха донесли.
Как щеше да живее занапред с този брутален, безчувствен човек, който освен всичко друго отчуждаваше детето й от нея? Нейното малко сладко момченце, доскоро толкова щастливо, че ще изучи занаята на златар, сега беше изложено на възможно най-лошото влияние. Тя просто не биваше да допусне синът й да стане рицар, кръвожаден тип като нейния съпруг. Не, тя трябваше да избяга от тук.
Заразхожда се с нервни стъпки из стаята. Той си правеше всяка нощ сексуалното удоволствие с нея, с изключение на малкото дни, когато спеше при камериерките, защото й беше дошъл месечният цикъл. Месец след месец се молеше да й дойде, защото добре знаеше, че той очаква с нетърпение тя да забременее. Като всеки мъж с неговото положение, искаше тя да му роди деца. Наследници, които да носят неговото име.
Но най-лошото беше, че когато лежеше в прегръдките му, нейното собствено тяло почваше да й изневерява. С богатия си опит от бордеите той успяваше въпреки волята й да я възбуди толкова силно, че тя стенеше и го молеше да свърши.