Бекет въздъхна. Той самият далеч не беше почитател на аскетичните ордени. Изключително разкошният му начин на живот беше най-доброто доказателство. Въпреки това смяташе за много мъдро решението на архиепископа да използва монаси за заздравяване на църквата-майка в пограничните области. Според донесенията населението там било все още склонно да следва разколнически учения и дори да практикува езически обичаи. На келтските църкви по тези места също не можеше да се има доверие, защото независимо от това дали бяха уелски или ирландски, дисциплината им не беше на необходимата висота.
Канцлерът извади ножа от колана си, отряза си сръчно с него няколко късчета от сочното месо, наниза ги на него и ги поднесе към устата си. С отрицателно поклащане на глава отпрати друг паж, който му предлагаше варени в суроватка пресни сливи.
Внезапно ръкопляскане на обядващите го накара да вдигне глава. До неговия съсед, тъкача, седеше управителят на имотите на граф Честър, а до него новодошлият кралски мирови съдия. Съвсем в края видя доста зле изглеждащия Хю Йервил, един от васалите на Фицджулиън. Мъжете бяха изръкопляскали доволни, защото се бяха появили двама гайдари и един барабанчик.
Канцлерът отпи от виното и си позволи лека усмивка. Разбираемо беше, че желанието да се развлекат гостите бе прието най-радушно. Очевидно щеше да има и състезание, защото в другия край на двора зърна и група стрелци с лък.
Това надминаваше очакванията на Бекет. Той избърса мазната си уста и се отпусна на облегалката на стола. Ако размисли добре, може наистина да не беше грешка, че дадоха Морлекс на този червенокос ирландец. При двора мнозина бяха на мнение, че кралят е бил прекалено щедър, като е направил Фицджулиън барон. Та нали всъщност някогашният любимец на кралица Матилда не беше нищо повече от недодялан авантюрист, но пък от друга страна Хенри бе винаги много лоялен спрямо привържениците на своята майка. Освен това не можеше да се отрече, че червенокосият изпълняваше великолепно новите си задължения, въпреки че му липсваха и пари, и хора. Беше направил наистина сполучлив шахматен ход, като беше пипнал богатата вдовица на златаря и я беше направил своя жена, благодарение на което огромното й състояние се беше озовало в неговите ръце.
Бекет обгърна с поглед изградената наново външна крепостна стена и построената в рекорден срок кухня.
Не ще и дума, този мъж не беше нито бездеен, нито некадърен. Освен това никак не се щадеше, беше винаги готов да даде пръв добър пример, ако се наложеше да се запретне и той да работи.
Кимна, за да подскаже на пажа, че трябва да му напълни чашата. Съжаляваше само, че когато пристигна, господарят го нямаше, преследваше бандата на принц Кадуоладър, която пак беше запалила едно село. Всъщност това му даде време да се запознае спокойно с тукашните обстоятелства и да се убеди с каква дисциплина и колко бързо напредваше възстановяването. Дори жителите на града, някои от които подскачаха сега като диви бикове на ливадата, бяха явно в много по-добро здравословно състояние от тези в други краища на страната.
Не беше му убягнало и това, че господарката е направо покрусена от обстоятелството, че оръженосецът на съпруга й не изпуска синчето й от очи и е винаги близо до него.
Нарочно ли я държаха далеч от момчето? Вярно ли беше онова, което чу от златарите в Лондон? Според техните сведения господарят на Морлекс използвал заварения си син като заложник, за да държи в покорство неговата майка, която бе принудил да се омъжи за него и чиято собственост бе конфискувал.
Личният слуга на Бекет му наля от любимото му френско вино. С движение на ръката му заповяда да напълни чашата и на майстор Авенант. После се облегна напред, за да наблюдава по-добре красивата и толкова привлекателна господарка на крепостта. Човек можеше със сигурност да реши, че Фицджулиън не е недоволен от нея в леглото. Но ако наистина е присвоил неправомерно нейното богатство, щеше да си има сериозни неприятности. Гилдиите много добре си знаеха правата. Хенри, който сега беше във Франция, му беше казал, че няма никакво намерение да се кара с гилдиите, каквото и да се окажеше вярно в оплакванията на златарите.
За Бекет беше ясно, че богатството на вдовицата трябва да е голямо, щом ирландецът се е решил да се ожени за нея, без предварително позволение от краля. Човек трябваше само да се поогледа, за да разбере колко добре дошли са му били парите и колко голяма нужда е имал от тях, за да сложи в Морлекс отново всичко в ред. Въпреки това се изискваше не малка доза нахалство, за да се осмелиш просто да пренебрегнеш краля. Хенри беше наистина добре разположен към Фицджулиън, преди всичко, защото последният му беше спасил живота при Атлиърс, но дали щеше и този път да му помогне?