Канцлерът отпи глътка вино и изчака то да се плъзне по езика му. Тъкачът до него гледаше с известно нетърпение народните танци. Бекет знаеше, че майстор Авенант не обича да губи време, през което може да си върши работата.
Когато петицията на гражданите относно принудителното омъжване и конфискацията на имуществото стигна до него, дяконът тъкмо надзираваше събарянето на няколко замъка, издигнати нелегално от привържениците на крал Стивън. С или без желание той се видя принуден да дойде тук, за да види лично как стои въпросът с конфискацията.
Междувременно вдовицата беше вече оженена и в това отношение нищо не можеше да се промени. Все пак оставаше открит въпросът за нейното богатство. Крал Хенри щеше да поиска поне половината за себе си, защото ирландецът с беше оженил без той да му е разрешил.
Танцьорите и музикантите се изнизаха бързо от двора, за да отстъпят място на стрелците с лък. Торъл, облечен в черно кадифе и със златна огърлица на врата, се приближи към господарката си и поговори с нея.
Бекет видя как тя смръщи чело, стана и му даде някакви нареждания.
— Ще ви бъде забавно да погледате тези стрелци, милорд — наведе се към него Авенант. — Владеят това изкуство до съвършенство. С тези лъкове с човешка височина стрелите улучват на разстояние деветдесет метра и пробиват девет педи дърво.
Бекет измърмори нещо, защото продължаваше да наблюдава лейди Морлекс. Тя беше облякла зелена рокля и червената й коса беше сплетена на плитки, в които проблясваха скъпоценни камъни. Не ще и дума, Фицджулиън си даваше сметка колко добър улов е хванал с тази жена. Тя беше тъничка, но и закръглена, където трябва. Бекет се опита да си представи двамата по време на любовния акт.
Всъщност той никога не беше виждал гола жена, само рисунки на проститутки, които свещениците държаха в заключени долапи и вадеха, за да предпазят млади мъже от изкушенията на плътта, защото, който им се поддадеше, щеше да се пържи в пъкъла за вечни времена.
Ужасяващите немски картини показваха жени, които лежаха с широко разтворени бедра и демонстрираха най-безсрамно детеродните си органи. Бекет беше донякъде дори привлечен от тези розово-червени дипли в плътта им, зейнали като разтворени уста и заобиколени от тъмни косми. И сега не беше сигурен дали тези изображения го бяха отблъснали или възбудили.
При двора всички знаеха, че е целомъдрен и се гордее с това както мнозина духовници, дали обет било в името на бога или на кариерата си. Дяконът беше особено благоразположен към онези, които съумяваха да устоят на изкушенията на плътта.
— Ако искате да чуете моето мнение по въпроса — казваше в това време Авенант. — Ситуацията е следната… от една страна виждаме правата на новия ни господар, но от друга — правата на гилдията. Дамата не искаше да се омъжва за него, той пък искаше. Всички бяхме свидетели как я стисна с ръце за гърлото, да, точно това направи… всички го видяхме. Моето уважение към новия господар, но той добре знаеше колко изгодно му е да се ожени за нея. Да, но тя е една от нас. От гилдията на златарите, на всичкото отгоре и нейна представителка.
В противоположната част на двора стрелците се строяваха в редица. Бекет се облегна назад, за да ги вижда по-добре. Той предпочиташе този спорт пред кървавите турнири, които хората харесваха много повече.
Докато гледаше с очакване стрелците, си мислеше, че е важно да прецени истинската стойност на състоянието на вдовицата. Преди това не би имало смисъл да се замисля как то да бъде разделено.
От мястото си и Емелин наблюдаваше вече строената редица стрелци. За щастие беше заповядала на Торъл да се погрижи мишените да бъдат сложени така, че стрелите да не хвърчат към трапезата. В тези погранични земи имаше предостатъчно мъже, които не се чувстваха поданици на краля. Какъв ужас, ако красивият канцлер на крал Хенри се окаже ненадейно пронизан от стрела. Такъв род „нещастни случаи“ не бяха рядкост. Първият нормански крал Хенри беше успял тъкмо по този начин да заеме трона.
За Емелин много по-важно беше да се измъкне незабелязано заедно с Магнус. Тя се озърна неспокойно. Слънцето тъкмо залязваше бавно зад стените на крепостта. Един вестоносец беше вече на път за уелските планини, за да съобщи на Нийл Фицджулиън за посещението на канцлера. Значи нямаше да мине много време, преди съпругът й да се върне. Но колко по-точно време й оставаше, никой не можеше да й каже.