Той дръпна наметалото от раменете й, посегна към роклята и златните копчета изхвърчаха. Емелин усети дъждовните капки върху внезапно разголените си гърди.
От гърлото й се изтръгна яростен вик. Тя се опита да го удари в лицето, но той хвана китката й във въздуха. С другата си ръка той дръпна колана на роклята и един замах я смъкна долу.
Сега Емелин беше вече почти гола.
— Милорд… — каза Готселм и пристъпи напред.
— Проклет боклук… — изкрещя извън себе си Нийл. — Къде е любовникът й? Заловихте ли го?
— Той не ми е любовник — извика Емелин. Нийл подаде на Готселм няколко от кесиите.
— Останалите ще ми подадеш, когато яхна коня — заповяда той на рицаря.
Готселм вдигна наметалото на Емелин и го наметна на раменете й. Тя се остави разплакана мъжът й да я качи на седлото си. Студените му корави доспехи притиснаха гърба й. Тя затвори отчаяна очи. Вече не я интересуваше какво ще се случи с нея. Смъртта щеше да е истинско освобождение. Но какво ще стане без нея с нейния син? И какво бяха сторили тези брутални животни с Найджъл? Беше ли още жив?
— Какво ще правите с мен? — попита тя мъжа си.
— Затваряйте си устата — навика я той. — Пред нас е лагерът на Бекет, любимецът на краля.
Емелин беше забравила напълно за канцлера. Нийл държеше, разбира се, да мине покрай лагера, без да събуди Бекет. Видя палатките под шибащия дъжд, когато минаха покрай тях.
На последния завой ги спря страж на лагера. Когато Готселм му отговори, той вдигна копието си за поздрав.
— Милорд, бог да ви благослови. Надявам се, че ловът ви е бил успешен.
— Да, донякъде — каза Нийл и кимна към пленените уелсци. — Хванахме няколко от пиленцата на Кадуоладър и май ще позабравят да пеят.
Конете изтрополиха по подвижния мост. Вече бяха отворили портата и Уолтър очакваше завръщащите се.
— Милорд, кълна ви се… представа нямах, че тя… — Юмрукът на Нийл го улучи в главата. Господарят на крепостта влезе мълчаливо в двора.
13
С бързи крачки, като вземаше по две стъпала наведнъж, Нийл тичаше по стълбата на кулата, хванал яко Емелин за китката и ревеше да му донесат гореща вода. Стражата им отвори тежката дървена врата. Той влачеше подире си коленичилата Емелин и я пусна чак когато се озоваха насред стаята, до леглото.
Уолтър и Готселм ги бяха последвали.
— Милорд — каза Уолтър и простря безпомощно и молещо ръце към своя господар. — Една от нейните камериерки е прелъстила Джосрън, за да имат време да избягат. Момчето още не е опитвало от оная работа, та…
Готселм помогна на Нийл да се освободи от дългото наметало, а господарят на замъка не преставаше да засипва Уолтър с мръсни ругатни.
— Ти си един проклет задник, Уолтър! Мили боже, заради теб можех да прекарам останалата част от живота си като просещ монах. Човече, прекарах последните няколко часа в проклетите уелски планини, заобиколен от овчари и свинари, които с удоволствие биха ми забили някоя стрела в гърдите. С бързата езда за малко да уморя горкия си кон, защото исках да съм тук навреме, преди Бекет, този опитен шпионин на краля, да пристигне и с удоволствие да конфискува леглото изпод задника ми.
Той смъкна пропитата си от пот риза и замери Уолтър с нея.
— Ами ти? Ти доказа, че не те бива да опазиш дори скъпоценната ми съпруга, готова да се хвърли на врата на първия пътуващ търговец…
— Не мисля, че лейди Емелин е имала нещо с Найждъл Фулър, ако това имате предвид… мисля по-скоро…
— Осмелявам се да се усъмня дали мислиш правилно! Представяш ли си какво огромно удоволствие ще достави на канцлера възможността да осведоми краля за всичко това?
Двама слуги внесоха поисканата от господаря им гореща вода. Нийл седна на ръба на леглото и Готселм му свали ботушите.
— Виждам много ясно Бекет как натрива носа на краля с цялата тази история. Ще му разкаже със светнали очи, че когато е пристигнал, мен ме е нямало, защото съм преследвал в планините шепа от крадците на Кадуоладър, а в това време жена ми ми е слагала рога и тъкмо е напускала замъка, придружена от един местен търговец, скрила моето злато под фустите си.
Емелин го слушаше разтреперана. Зъбите й тракаха, защото носеше само мократа от дъжда пелерина, която й беше дал Найджъл. Не беше ли този ден преддверие на ада, където я очакваше заслужено наказание за ужасните й прегрешения.
Тя беше откраднала златото, предназначено за принц Кадуоладър, което сега се беше озовало право в ръцете на неговите врагове. И нещо още по-лошо — Нийл беше сигурен, че златото е от богатството на покойния й съпруг и следователно той има право да гледа на него като на свое.