Много й се искаше да заплаче. Съдбата беше сурова към нея. Положението й беше наистина безизходно. Съпругът й сигурно щеше да я хвърли в затвора под кулата и да я остани там да изгние. Можеше и да я убие, което беше още по-вероятно.
Нали трябваше да я помисли за прелюбодейка. А това се наказваше със смърт. Беззвучно ридание се изтръгна от гърлото й. Разбира се, че вината за това безнадеждно положение беше само нейна. Всъщност всичко беше почнало с това, че реши на всяка цена да роди дете. Съдбата й беше решена в мига, в който помощниците в дяволския й план бяха довели Нийл Фицджулиън в нейното легло.
Трябваше да признае, че никога не е искала да бъде като онези жени, които свещениците хвалеха за техните добродетели, защото бяха покорни, приспособяваха се и изобщо бяха лесни.
Вместо това тя допусна някакъв чужденец да й направи дете. Каква осъдителна постъпка! Фактът, че Магнус бе щастието на нейния живот, не променяше нищо. Стореното от нея беше и си оставаше грях. А сега господ я наказваше за него.
Междувременно мъжът й се съблече гол и почна да се къпе. Можеше да види по гърба му белезите, неизбежни при неговата професия. На едното бедро новата рана се беше възпалила. Готселм коленичи, за да избърше господаря си.
Емелин прехапа устна. За мускулест мъж като Нийл беше дребна работа да я убие. Ужасеният й поглед не можеше да се откъсне от широките му рамене и тесните бедра, докато слугите палеха камината и му носеха сухи дрехи.
Колко добре познаваше тялото му. Тези силни ръце, с които той я осъждаше на безпомощност и с които щеше, може би, да я убие. Онова огромно нещо между краката му, на което я нанизваше и с което си правеше по много пъти удоволствието. Много рядко се задоволяваше с един-единствен акт.
Емелин почна да хълца. Всичко се беше провалило и сега тя беше загубена. Още повече, че сега той притежаваше златото на принц Кадуоладър.
Нийл остави Готселм да го избърше, изпи в това време чаша вино. Слугите изнесоха ваната, а също и меча му и неговите доспехи, за чието почистване щеше да се погрижи Джосрън.
Уолтър я погледна и каза нещо, което тя не разбра.
— Не, няма да я убия — каза господарят. — Поне не сега, докато канцлерът лагерува на нашата ливада. Той само чака да ме наклепе в Лондон. Когато Бекет си тръгне, няма да е късно.
Уолтър и Готселм изглеждаха учудени от решението му, но не можаха нищо да кажат, защото той избута и двамата до вратата, изрита ги от стаята и затръшна вратата подире им.
Емелин скочи. Не й оставаше много време, ако той наистина е решил да я убие, щом Бекет си тръгне. Трябваше да помисли за Магнус, който щеше да остане сираче. Да помисли и кой ще може, след нейната смърт, да отмъсти за нея.
— Не бива да наказвате Найджъл Фулър — извика тя. — Хората от гилдиите знаят, че той е невинен. И дори ако ме убиете… с това въпросът няма да бъде решен. Кралят ще научи за станалото…
— Дръжте си проклетата уста. Представа нямате как ме сърби юмрукът да ви отвикна най-сетне от глупавия ви брътвеж. Къде е останалото злато? Къде го скрихте от мен? За какво количество става дума?
— Друго ли? — попита тя и отстъпи назад.
Той я последва със свити юмруци.
— Опитахте се да избягате на север… къде искахте да отидете? В Чърк? Или дори в Честър, за да си поприказвате в някой публичен дом с вашия сутеньор?
— Исках да помоля гилдиите да ме подкрепят. Изобщо нямахме предвид Найджъл да идва с нас. Златото беше предназначено само за Магнус и за мен.
— Мръсница! Момчето е мое! — изрева, полудял от гняв, Нийл и обгърна шията й с огромните си ръце. Мое, ясно ли е? Ако се опитате още веднъж да ми го отнемете, наистина ще ви убия, кълна се във всичко, което ми е свято.
Емелин хвана ръцете му, за да се освободи от задушаващата им примка. Той смъкна с ругатни мръсното наметало от раменете й и го хвърли на пода.
Тя се отпусна на пода и се хвана ужасена за гърлото, по което личаха червени отпечатъци от пръсти. Вече знаеше как ще умре. Следващия път, когато той няма да се овладее и когато канцлерът вече ще си е отишъл.
Нийл изрита ядосано разхвърлените по пода вещи.
— Нещастник такъв! — изруга тя. — Сега разбирам защо крал Хенри ви е дарил тези погранични земи… защото не сте истински мъж, затова!
Нийл спря и бавно се обърна. Лицето му беше разкривено от гняв.
— Убийте ме, та всичко най-сетне да свърши — изкрещя му тя.
Той се беше изправил застрашително над нея.
— Ще ви убия, когато аз реша. Бог ми е свидетел, знаех си от самото начало… от мига, в който ви видях за пръв път, над мен виси проклятие. Вие ме използвахте през онази нощ в Рексам, когато ме доведоха при вас със завързани очи, за да осъществя дяволския ви план… а аз бях само един невинен, неопитен младеж…