14
Джосрън и Магнус напуснаха крепостта Морлекс много преди зората да осветли небето. Освен стражата на портата почти никой не ги видя да заминават. Емелин не получи възможност да се сбогува със сина си, да го прегърне за последен път с майчина любов.
След време Уорън й донесе инструментите, с които Магнус си беше служил като чирак в златарската работилница. Откакто живееха тук, горе, те лежаха неизползвани от собственика си под едно от леглата в кулата на рицарите.
— Не ме гледайте толкова укоризнено, милейди, желанието на момчето е да стане рицар — заяви той, за да я успокои. — Златарството не го влече, иначе нямаше да забрави за толкова дълго време всички тези неща. Вашият Магнус е чудесно момче. И можете да ми вярвате, че беше в прекрасно настроение, когато потеглиха двамата с Джосрън. Можех да чувам тъпичкия му гласец чак докато влязоха в града. Зададе хиляда въпроси, беше много възбуден и преливаше от енергия. Уверявам ви, беше весел, изобщо не тъгуваше.
Казаното с цел да я успокои сякаш й разкъса сърцето. Емелин се затвори в стаята в кулата и плака цялата заран. Личеше, че слугите й страдат заедно с нея. Всъщност всички бяха смаяни, че господарят не я преби от бой и не я хвърли в затвора. Камериерките бяха твърдо убедени, че ще я прати в манастир. Но когато се качиха по обяд да й занесат малко ракия, черен хляб и студено печено и да съберат разхвърлените по пода дрехи на нейния съпруг, им стана ясно, че предишната нощ двамата сигурно са се сдобрили.
Успяха да придумат Емелин да стане и да се остави да я облекат.
Хедуид погали с любов корема на господарката си.
— Сега, когато момчето вече не е тук, трябва отново да забременеете — каза тя. — Повярвайте ми, бебето ще ви утеши за загубата на вашия син…
На Емелин й се повдигаше само при мисълта да се остави да забременее отново от нелюбимия мъж. Даде си дума никога да не го допусне. Казваше си, че бракът й е невалиден, защото се беше съгласила само по принуда на този съюз.
От друга страна, беше неразумно да продължи да си внушава, че Нийл не може да е баща на Магнус. За нещастие беше, защото онази нощ в Рексам не бе само сън. Нетърпеливият млад рицар, в чиито прегръдки тя позна за пръв път страстта, беше идентичен с безмилостния мъж, когото крал Хенри бе направил господар на Морлекс и с когото тя беше принудена да живее.
Признанието на тази горчива истина беше толкова ужасно, че тя пак се разплака.
На другия ден Фицджулиън напусна с Готселм и неколцина рицари крепостта, за да отиде да преследва хората на принц Кадоуладър, които се бяха осмелили да откраднат стадо овце. Уолтър беше останал, да надзирава възстановяването на външната стена.
Емелин се затвори в стаята си в кулата. Беше единственото място, където можеше да се отдаде на мъката по загубата на своето дете.
Но въпреки очакванията й, не я оставиха на мира. Непрекъснато се качваха хора, за да й задават какви ли не въпроси за домакинството или за да се оплачат от хаоса, настъпил заради строежа. Наложи й се да слезе долу и да се опита да наглежда всичко.
Долу на двора срещна най-напред Уолтър, чиято дълга руса коса беше почерняла от сажди, защото беше помогнал да смъкнат овъглените греди от покрива на кухнята, за да се сложат нови.
Тя нямаше ни най-малко желание да разговаря с Уолтър, който за нея не беше по-добър от всички останали. Нали той беше сложил дървен меч в ръката на сина й, за да го подготви за бъдещето му на рицар. Запъти се с бързи крачки към кухнята и отдалеч чу как готвачът се кара на помощниците си.
Глутницата ловджийски кучета я посрещна с весел лай и заподскача с размахани опашки.
Една дума, произнесена от Уолтър на висок глас, беше достатъчна и кучетата се усмириха. Той се обърна широко усмихнат към Емелин.
— Имам чудесна новина за вас — каза той. — Не искате ли да ви кажа каква? Ами ако издам, че става дума за къщата ви в града?
Емелин все пак спря.
— Тук всички се чудят, че той не ви уби. Но още по-странно е, че е изпълнил молбата ви… жените са вече тук!
Емелин не можеше да повярва. Беше помолила Фицджулиън някой да се грижи за градската й къща.
— Наистина ли? — попита недоверчиво. — Но къде са?
— Че къде да са? В къщата ви в града! — ухили се той.
Емелин запретна поли и хукна, задъхана от радост, към конюшнята. Нямаше търпение да препусне към града.
— Това е подарък от него! — извика Уолтър подире й. — Не го забравяйте!
Въпросните две жени бяха една руса фламандка и нейната племенница, които Нийл беше поканил да дойдат от Лондон, за да се грижат за градската къща. Това включваше надзираване на персонала, както и почистване на къщата, предене и тъкане, приготвяне на масло, слагане на зеле и пушене на месо.