— Затвори го. Нашите нови монаси все ще намерят причина да го изправят пред църковния съд.
Уолтър кимна и сякаш понечи да каже нещо, но се поколеба.
— Няма я дори в къщата й в града — каза той най-сетне. — Вече втори път и то по същото време.
— Но я придружават рицари, нали?
— Така е, но милейди изчезва някъде в къщата и заключва след себе си вратата. Джехан и останалите трябва да я чакат. Понякога трае с часове, докато излезе.
Нийл светкавично навлече ризата.
— Намери ми веднага кон. Ще дойдеш с мен. Не, по-добре остани тук. Ако я сваря с любовник, не искам да го разбере цял свят.
Той скочи на седлото.
— Дали не е калфата, който работи за нея в златарската работилница? Ако е така, ще я убия. Човекът е толкова възрастен, че може да й е баща.
Уолтър вече съжаляваше за изречените непредпазливо думи.
— Милорд, не исках това да кажа… — изпелтечи той. — Може и да няма нищо. Откакто бегинките са тук, тя често препуска до дома си.
— И се заключва с двете жени? Господи, та това е още по-лошо!
— Но аз не твърдя такова нещо… нали ви казах, че тя остава в другата част на къщата, а рицарите я чакат до конюшните.
— И ти, глупако, не намираш това за странно? — изкрещя Нийл, пришпори коня и препусна по пътя към града.
— Този път наистина ще я убие! — измърмори рицарят, който държеше пленника.
Същото си помислиха всички, които останаха на нивата.
15
Старият свещеник, който тъкмо правеше вечерната си разходка, едва успя да отскочи встрани, за да не го прегази конят на Нийл. Господарят на Морлекс накара взетия назаем кон да прескочи каруцата с вино пред къщата на винаря, препусна през портата на градската си къща и спря на двора пред конюшните.
— Милорд! — извика Джехан, който беше седнал с още неколцина рицари и тъкмо се канеше да си опита късмета в играта на зарове.
— Къде е тя? — изрева Нийл и скочи от коня.
Посочиха му с пръсти противоположната страна на къщата.
Нийл изпсува. От лудото препускане кракът го беше заболял адски. Проклета женска! Не проумяваше ли, че за доброто на детето беше то да научи не златарския занаят, а да бъде възпитан като рицар, та да може един ден да се бори за своето наследство? Изглежда беше твърде глупава и не го разбираше. А за да му натрие носа, сега му изневерява. Пред всичко живо. Не се ли сещаше, че по такъв начин го предизвиква да я убие?
Нийл отвори, бесен, една от вратите. Но беше на килер към кухнята. Тя все трябваше да е някъде. Изглежда не смееше да заведе любовника си в някоя от спалните в средата на къщата, защото там бяха настанени бегинките. На прозорец на първия етаж зърна една от тях и лесно я разпозна по бялото боне, под което те си криеха косите.
Вдовицата на златаря явно искаше да му отмъсти. Задето я беше принудил да се омъжи за него и задето й беше отнел сина. Да, сигурно беше отмъщение. Това желание я беше тласнало да му изневерява с някой минаващ през града тип, въпреки скандала и въпреки риска, че той може да я убие. Изглежда се мислеше за много умна. Крал Хенри, който също се беше оженил за богата и горда наследница, би презирал барон Морлекс, ако позволи на съпругата си да му слага рога. Хората в града сигурно щяха да изпитват същото чувство.
Нийл отвори една много малка врата. Тя извеждаше на улицата и към кофите с боклук. Гневно я затръшна.
Трябваше да я убие още в деня, когато я хвана, че иска да бяга с хубавеца Найджъл Фулър. Ако я намери сега с любовник и не я удуши, ще го смятат за страхливец.
Вратата на работилницата беше заключена, установи Нийл, когато задърпа дръжката. Твърдо решен, той се затича и се хвърли с цялата си тежест срещу нея. Ключалката поддаде. Той се озова, полудял от яд, насред работилницата и се стовари върху работния тезгях. В същия миг чу нейния вик.
Обърна се и я видя. Тя държеше в ръка малко чукче и крещеше, сякаш я печаха на бавен огън.
— Какво, по дяволите, правите тук? — изръмжа той. — С кого сте се заключила?
Той чак сега осъзна колко горещо е вътре. Тя носеше тънка ленена рокля, беше навила ръкави до лактите и той можеше да види началото на белите й гърди, защото беше разкопчала якичката. Дори кожената престилка, която носеше над роклята, не я правеше по-малко привлекателна.
Тя го гледаше смаяна, сякаш си имаше работа с някой луд.
— С кого съм се заключила ли? — повтори тя неговия въпрос. Главата й беше вързана с бяла кърпа. Няколко червени къдрици падаха върху зачервените й бузи, а устните й трепереха. От страх или от чувство за вина?
— Къде е старецът, който работи обикновено тук?
Зелените й очи светнаха весело.