— Да не сте си въобразили случайно, че ще ме сварите тук с любовник?
— Аха, признавате, значи — изрева Нийл гневно.
— Да си признавам? Вие затова ли съсипахте една здрава врата? Затова ли нахлухте тук и ме изплашихте до смърт? Господи, наистина съжалявам, че трябва да ви разочаровам, милорд, но нали виждате, това помещение е прекалено малко, за да приемам тук любовниците си. То е само една работилница. Следователно любовниците ми трябва да си чакат реда навън, в пералнята. Ако имате минутка търпение… ще ги повикам да дойдат.
Тя се запъти към вратата, но Нийл я хвана за китката.
— По дяволите, няма да ви позволя да ме правите на глупак! Ще ми кажете ли най-сетне какво вършите тук?
Тя отметна глава и го стрелна със зелените си очи.
— Ще ме оставите ли най-сетне на мира! Не ми ли отнехте вече всичко?
— Аз взимам каквото си пожелая… независимо от това дали ви харесва или не. Вие сте моя жена, да ви вземе дяволът! Какво криете от мен? — Той се огледа с див израз в очите и посегна към клещите, които лежаха на тезгяха. В същия миг парче сребърна тел падна на пода. — Да не би да работите случайно тук, дяволска жено? — Той вдигна среброто, което още беше топло. Натисна я със сила да седне на един стол. — Покажете ми какво правите тук? Хайде, покажете ми го.
Тя гледаше в нищото. По тила й се спускаха влажни къдрици. Дощя му се да ги докосне. Хубостта й можеше да подлуди един мъж. Но тя го мразеше.
Емелин се наведе с въздишка, взе клещите, хвана с тях сребърната тел и я задържа над пламъка.
После я сложи на един камък и я обработи сръчно с малкото чукче. Беше изцяло погълната от работата си и сякаш бе забравила дори за неговото присъствие.
Старият Нюмарч я беше посветил в златарското изкуство. Нийл можа изведнъж живо да си представи как двамата са прекарвали заедно времето си в работилницата. Старият мъж и неговата жена, която е била още почти дете. Златарят наистина не е могъл да й направи бебе, но я беше научил на всичко, свързано с неговия занаят.
Нийл не разбираше почти нищо от тези неща, но не можеше да не види, че тя е истинска майсторка.
Всъщност му беше олекнало, защото се оказа, че тя идва тук само за да работи, а не за да се отдава доброволно на някой мъж.
Той развърза възела, който придържаше кърпата на тила й. Тя се обърна ужасена.
— Какво…
Нийл я дръпна от стола и я вдигна на ръце, въпреки че тя се съпротивляваше. След това я сложи с едно движение на тезгяха.
— Не се противете… — измърмори той.
Тя отвори широко очи. Бяха като зелено езеро през зимата.
— Престанете… Ще се изгорите, глупак такъв! — извика тя.
— Няма, ако мирясаш най-сетне — каза той.
Той пъхна ръка под полите й, в цепката на долните й гащи, зад които се намираше онова, което търсеха неговите пръсти.
Тя нямаше възможност дори да се дръпне, ако не искаше да се пореже с някой от острите инструменти или да се опари на огъня. Той я държеше здраво с едната си ръка, а с другата галеше топлото, влажно място между нейните бедра. После проникна в нея.
Каква наслада да я вземе така, седнала на тезгяха. Страстта нахлу в главата му като тежко вино. Той задуши с устна протестиращите й вопли. А тя никога не беше изживявала толкова силен оргазъм.
— Кога ще ме дариш най-сетне с дете? — измърмори той до врата й.
Тя го отблъсна с вик на ужас.
— Пуснете ме…
Изкушението да я остави да падне върху горещата печка беше голямо, но той се овладя. Пусна я разочарован, дръпна полите й надолу, а панталона си нагоре. После изкуцука към вратата.
— Ще кажа на Джехан и на другите, че сте готова да потеглите.
Той нарочно си заоправя дрехите, докато прекосяваше двора, за да не остане никакво съмнение в случилото се преди малко в работилницата. Както се беше надявал, рицарите се захилиха многозначително. Беше нахлул като луд, а излизаше като безкрайно доволен съпруг. Колко добре действа понякога такова внезапно съвкупление!
Всъщност Нийл не се чувстваше по-добре от преди. Когато яхна коня, вече не си даде труда да се преструва пред хората си на благоразположен. Препусна навъсен през портата.
За малко да не забележи мъжа, който се туткаше на улицата. Певец, хванал струнния си инструмент под мишница. Но когато Нийл се озърна още веднъж, мъжът беше изчезнал безследно.
— Уелсците не могат да победят и само заради това, че си нямат крал, а само принцове… — обясни канцлерът. — При това толкова много, че никога няма да могат да се споразумеят. Оуен Гуинет, Рис Дшуварт, Кадуоладър… тримата седят с часове и се съветват дали могат да имат доверие в съюзниците си или не. Изглежда единственото, което знаят със сигурност, е, че Англия е техен враг!