Като вдовица, майка и член на златарската гилдия тя беше всичко друго, само не и наивна.
Въпреки това направо не проумяваше историите, които нейните гости разказваха за Хенри Втори. Според тях бил не по-малък женкар от своя дядо Хенри Първи, който много се хвалел, че е създал повече копелета от който и да било друг мъж в Англия.
Неговата дъщеря Матилда, майката на сегашния владетел, се омъжила най-напред за краля на Светата Римска империя, а след това, вече трийсетгодишна, за едва седемнайсетгодишния красив херцог Анжу, чийто най-малък син беше сега крал на Англия. Лошата слава на херцозите Анжу беше стигнала чак до Уелс и до Англия. За един от техните предци, Фълк Нера Черния, се знаеше, че се оженил за хубавата Мелузина, за която свещениците твърдяха, че била щерка на самия сатана. След като родила децата си, тя се превърнала насред църквата, пред очите на всички присъстващи в прилеп и отлетяла направо за пъкъла.
За кралица Елинор и нейното семейство в Аквитания също се разказваха какви ли не истории. Нейният дядо, херцог Вилхелм Аквитански, е бил безпощаден боец и кръстоносец, добър певец и поет. Той изнасилил жената на съсед — херцог, направил я своя любовница и я затворил в една кула. Бащата на Елинор, херцог Вилхелм Десети бил отлъчван няколко пъти от църквата, защото ограбвал манастири. Самата кралица предизвикала скандал, развеждайки се с първия си съпруг, френския крал Луи, за да се омъжи малко по-късно за единайсет години по-младия Хенри Анжу.
— Вентадур, красивият трубадур на кралицата, наистина го прекали — чу Емелин да казва канцлерът. — Крал Луи наказал младия обожател на своята съпруга… не помня вече как именно… доколкото зная, той вече никога не се завърнал във Франция.
Бекет изръкопляска на покланящия се певец. Емелин се беше загледала замислено пред себе си. Историите, които Бекет й беше разказал за краля и кралицата, й напомниха за собствения й грях. Въпреки че беше още омъжена, тя позволи на чужд мъж да й направи дете, а сега, каква ирония на съдбата, той бе станал неин съпруг.
Видя, че Фицджулиън се връща и заема отново мястото си на трапезата. Слънцето вече беше залязло и слугите внесоха свещи и фенери.
Рано или късно щеше да й се наложи да разкаже на съпруга си, че е откраднала златото, предназначено за принц Кадоуладър. Потрепери при мисълта как щеше да възприеме той новината.
Често мислеше за сина си, за когото дори не знаеше дали е добре. Кога най-сетне ще й бъде позволено да го прегърне отново?
Мъжът й си говореше сега с управителя на имотите на канцлера. Тя се взря на светлината на свещите в рязко очертания му профил, огромните му ръце, с които силно жестикулираше, подчертавайки казаното.
Беше готова да се хвърли в краката му, ако можеше да се надява, че ще смекчи така сърцето му. Но добре знаеше, че не е в състояние да стори абсолютно нищо, за да й върнат детето. Онова, което се беше случило преди години, го караше да я смята за развратно чудовище.
Двамата трубадури се покланяха и благодаряха на възторжено ръкопляскащата публика. При това качулката на по-ниския се плъзна леко назад.
Емелин се втренчи ужасена в него. Веднага разбра, че той нарочно й се е разкрил. С мъка накара зъбите си да престанат да тракат, защото сега контрабандистът на злато я погледна право в очите.
16
Емелин беше сигурна, че куриерът ще се опита да се свърже с нея, но за нейно учудване заговори я дългокракият трубадур.
На ливадата под крепостта цареше невероятен хаос, предизвикан от отпътуването на канцлера. Той самият вече се беше сбогувал с домакините си и Фицджулиън препусна веднага след това към полята, където сенокосът бе в разгара си.
Двама мъже от свитата на канцлера тъкмо бяха впрегнали две мулета в една каруца и твърдяха, че са тяхна собственост, което не отговаряше на истината. За щастие Торъл откри на време опита за кражба и въпреки силните протести на лондончани заповяда на неколцина рицари да им попречат да тръгнат.
Емелин позна веднага каруцата, защото беше участвала в шествието на Възнесение и за тази цел беше изрисувана отстрани с облаци и ангелчета.
— Тя е наша — каза на Торъл, който веднага заповяда на мъжете да разпрегнат.
При пътувания на краля става още по-зле — засмя се Жерве Русел, който се беше приближил незабелязано. — Наистина знае се отнапред къде ще живее, а неговите министри, барани и духовници също се държат що-годе прилично там, където са подслонени, но що се отнася до другата част от свитата… вече съм виждал рицарите да се сражават с меч за място за преспиване.