Странно, но Уолтър сякаш я разбираше и се опитваше да я успокои.
— Момчето наистина е добре, милейди. Господарят му мисли доброто, трябва да го разберете. Може да му позволи дори един ден да ви пише. Защо не помолите съпруга си за това?
Емелин се усмихна горчиво. Какъв смисъл да отправи молба, която със сигурност щеше да бъде отхвърлена?
Тя потъваше от ден на ден все повече в меланхолия, но понякога оставаше с впечатлението, че тъжното й настроение я прави още по-желана за Фицджулиън. Той я използваше всяка нощ, преди всичко, за да задоволи страстта си, но и за да забременее тя най-сетне. Когато Емелин не отвръщаше на нежностите му, той й обръщаше ядосано гръб и заспиваше. Тя лежеше будна с часове, заслушана в шума на млатилките и веселия смях на празнуващите, които пиеха и танцуваха до късно през нощта, въпреки че на другата заран отново ги чакаше тежък труд.
По традиция на първи август се печаха хлябове от новото брашно и се благославяха, защото това носеше късмет. Този ден беше познат сред някои селяни като Самуна, стара саксонска дума. Самун означаваше кръгъл хляб.
Обичайно беше през тези осветени от месечината летни нощи пътуващите търговци да изпълват пътищата с каруците си. През последните две години, откакто Хенри младши се беше възкачил на английския трон, проповедници от Париж и от Италия прекосяваха страната, а също и комедианти и музиканти, италиански търговци, които продаваха дрехи, сарацини, които предлагаха килими, и търговци на кожи от далечния север.
Въпреки всичко горите още бяха пълни с хора извън закона, мъже, които не се бояха да нападат дори пътници, придружени от въоръжени рицари. Двеста конни рицари на граф Херефорд бяха успели да изловят много от тях и да ги обесят в Лемстър. Но не бяха малко и кръстоносците, които се връщаха от Светите земи и се явяваха в крепостта да предлагат услугите си на господаря на Морлекс.
Уолтър и Нийл седяха почти всеки ден в голямата зала, приемаха тези рицари и правеха подбор. При един се оказваше, че е прокажен и се е опитал да го скрие. Друг беше рицар от ордена на тамплиерите и също нямаше никакви шансове да бъде нает от Нийл.
— Към тях съм винаги недоверчив — обясни той на Уолтър. — Все нещо им куца. Дори когато се молят ден и нощ, не го правят, защото се разкайват. А престанат ли да се молят, стана още по-лошо. Тогава можеш да си сигурен, че дяволът ги е яхнал.
Емелин беше в кухнята, когато Джайън, един от гасконците, дойде да я извика в залата.
Господарят седеше до Уолтър протегнал крака и разкопчал ризата заради ужасната жега, тъй че тя можеше да види потните му голи гърди с червени косми. На масата пред него беше отворена тетрадка, изписана със сметки, но погледът му издаваше, че не е разбрал какво означават.
— Викал сте ме? — попита Емелин, застана зад него и погледна отворената страница. По-старите сметки бяха нанесени от Бърнард Нюмарч, по-новите бяха нейни.
Пред масата стояха трима кръстоносци и я зяпаха недоверчиво.
Нийл почука нетърпеливо с пръст по страницата.
Тук би трябвало да са отбелязани и закрити сметки — изръмжа той. — Не мога да се отърва от впечатлението, че изобщо никой не си плаща дълговете.
— Защо искате да платите на тези рицари още сега? Та те още не са започнали да ви служат — каза Емелин.
— Хайде, вижте сама — каза ядосано Нийл. — Нито един не си е платил заема. Проклета сган, човек трябва първо да ги опердаши, та да си ги върнат!
Той говореше за задълженията, останали неизплатени вече повече от година.
Емелин седна на пейката до него. Кръстоносците се спогледаха. Бяха измършавели, а дрехите им целите в кръпки. Само доспехите и оръжието им бяха чисти и лъснати до блясък.
Емелин посегна към малкото желязно сандъче пред Уолтър и го притегли към себе си.
— А за какво трябва да послужат парите, които искате да дадете в аванс на тези мъже? За да си купят оръжие? — попита Емелин, взе перото в ръка и го потопи в мастилото, за да нанесе нова сметка.
— Познахте. И да си купят добри коне. С дъртите кранти, които яздят сега, няма да стигнат далеч.
Емелин отвори сандъчето и надникна в него.
— Вадил сте пари, без да го отбележите в тетрадката — каза тя укоризнено. — Това няма нищо общо с начина, по който хората си плащат дълговете.