— Ще донеса вода — каза в този миг Бертилда и я откъсна от мечтите.
Емелин отвори уплашено очи.
— Горещо е — каза Бертилда и стана. — Ще донеса вода за пиене.
Емелин я гледаше как прекосява двора. Бертилда носеше скромна сива рокля и дървени обувки. Ранените вдигаха глави, за да видят хубавото момиче.
— Да, да… измърмори Мейнсант. — И монасите вече се мъкнат тук.
— Монасите ли? Но защо?
— Заради нея — каза възрастната бегинка. — За себе си грижа нямам, аз съм вече стара, но… те искат Бертилда. А знаете ли защо? Защото искат да я покалугерят. Непрекъснато търсят жени, които работят и не се омъжват… и почват да им внушават колко хубаво било за една жена да живее като монахиня в манастир и колко щял да им се радва господ… иде ми да се смея! Та сега са се спрели на Бертилда…
— Дай на монасите нещо да хапнат, но не ги пускай в къщата — каза твърдо Емелин.
— Моята сестра, майката на Бертилда, роди само момичета — продължи Мейнсант. — Нито едно момче. Бертилда е живяла само между жени. Девет сестри, две лели и нейната майка. Сестра ми овдовя преди Бертилда да се роди. Бертилда е добро, работливо момиче. От мъже няма никаква представа. Затова е толкова щастлива. Другите ми сестри и аз направихме всичко възможно, за да станем бегинки. Искаме да работим и да печелим пари, а не да свършим като калугерки.
— Госпожо Емелин, получих малко сребро — каза Ортмънд, който се беше появил на прага на работилницата.
— Ето на, появи се още един, един от рицарите — прошепна Майнсант и хвърли празна шушулка в чувала за свинете. — Тоя непрекъснато се мотае край нея.
— Идвам — извика Емелин на Ортмънд и се наведе над бегинката. — А друг някой да се навърта и да иска да разговаря с Бертилда? — попита тя тихо.
— Да поприказва ли? — възкликна горчиво по-възрастната жена. — Много му се иска да я заговори. Но той само я гледа от улицата, хвърля й едни погледи, нали разбирате… русокосият младеж. Щом си свърши работата, с която го е натоварил неговият господар, веднага препуска насам и чака, дълго чака, само за да я зърне. Моята Бертилда…
Не беше трудно да се разбере кой е мълчаливият обожател. Уолтър! Емелин се обърна ядосана и последва Ортмънд в работилницата. Уолтър нямаше право да досажда на когото и да било от нейния персонал. Добре разбираше какво търси тук. Погледите на ранените издаваха достатъчно ясно мръсните им мисли. На това трябваше да се сложи край. На тоя Уолтър трябваше да му се прочете дълго конско. Дори ако й се наложи да поговори с Нийл Фицджулиън по въпроса. Разбира се, ако съпругът й се върне от тая проклета война.
Над уелските планини беше надвиснало гарваново черен облак, предвещаващ близка буря. И Нийл беше навъсен като облак. Искаше да сложи най-сетне край на проклетата обсада на Глин Сирог, но за тази цел му трябваше сухо време.
Препусна уморено покрай редиците на своите войници, за да им внуши още веднъж, че щом запалят котлите с катран, те трябва веднага да се дръпнат назад. Те му се хилеха с изпоцапани лица.
— Е, ще нападаме ли най-сетне? — извика му весело Уолтър. — Тези дяволи се бранеха храбро, трябва да го призная… имаме много ранени и убити… сега трябва да им дадем да се разберат!
Нийл не му отговори. Над тях се издигаше келтската крепост. От четири дни нейните обитатели се съпротивляваха упорито, въпреки че ги обстрелваха непрекъснато с катапулти. Дори оттук, докъдето стигаха техните стрели, можеха да се видят разрушенията, които стеноломите вече бяха причинили.
Господарят на Морлекс би предпочел хората в крепостта да се предадат. Но сега се виждаше принуден да подпали цялата стена. Въздъхна, вдигна металната яка на ризницата си, за да му пази врата и долната част на лицето, намести си шлема.
Уолтър трябваше да нападне отдясно веднага щом пожарът лумне. Той самият щеше да се погрижи за голямата порта.
Войниците му държаха факлите в ръка и чакаха заповедта му. Нийл се питаше дали уелсците вътре в крепостта подозират какво ще се случи след малко. Ако не бяха слепи, трябваше да са видели факлите и да подушат проклетата смола.
Нийл вдигна ръка и даде знак да запалят котлите с катран и да ги придвижат към крепостта. Малко по-късно видя как един от запалените котли прелетя като комета над стената. В същото време докараха стенобитната машина, готова да пробие отвор в стената.
След това всичко стана по-различно от преди. От центъра на крепостта се вдигна черен облак дим. Силни викове раздраха небето и на Нийл му се изправи косата. Не беше обичайният вик на ранени или гневни мъже. Виковете бяха на неукрепнали гласове и проникваха до мозъка на костите.