Емелин вече едва се държеше на крака. Тя седна на леглото и опря глава на ръце.
— Старият Хан Коен, лека му пръст, беше майстор по срязване на гноясали рани. Работеше с много тънки стоманени ланцети от Толедо и успяваше да изчисти дяволската отрова. Трябва да се изрежат местата, които вече са загнили, разбирате ли ме? След това раната да се наложи с лапа от добре сварен лук, докато всичко добре се изчисти.
В същия миг донесоха поръчаната от Емелин закуска. Но само като я помириса и усети, че й се повдига. Тя предложи яденето на жената на Авенант, която приближи стола си към масата и се нахвърли лакомо върху храната.
Емелин затвори очи. Трудно й беше да диша.
— Отвори раната и премахни отровата. Но ми обещай да не отрязваш целия крак.
Гейудан човъркаше с нокът в зъбите си.
— Това е рисковано — каза тя после. — Когато се изрязва загнило месо, често се случва да остане някое парченце и тогава разложението обхваща цялото тяло. А това означава сигурна смърт. Затова мнозина доктори смятат, че е най-добре раната да не се пипа.
Тя избърса устата си с ръкава и отмести чинията.
— Но в този случай… ами състоянието му ще се влоши, защото конят е паднал върху него. Личи си по треската.
Уолтър се върна. Беше свалил доспехите, косата му отново си беше руса както винаги, защото дъждът я бе измил. Под очите му се бяха очертали сини сенки, издаващи, че е изтощен.
— Уолтър, трябват ми четирима яки рицари, които да държат господаря, докато се почисти раната — каза Емелин.
— А на мен ми трябват четири кофи сварени трици, които още да вдигат пара — каза Гейудан. — И чисти кърпи. Ама ще помоля да не са от кухнята. Нося си свои ножове, но с удоволствие бих опитала и тези на готвача, за да видя дали някои няма да ми свършат работа.
Бръснарите напираха да влязат, поклониха се и се усмихнаха. Единият бръкна в торбата си и извади лъскав трион.
Откъм леглото се чу протестиращо пъшкане.
Значи е буден, каза си Емелин. Много й се щеше да му каже, че бръснарите ей сега ще пристъпят към работа. Само за да го поизмъчи. Като отмъщение за всичко, което й беше причинил.
— Имате ли някакви пари? — попита тя вместо това застаналия до нея Уолтър. — Дайте на тези мъже две пепита и ги отпратете да си вървят. Всъщност не, в тази буря ще е по-добре, ако хапнат преди това нещо в кухнята.
Уолтър я погледна смаяно. Емелин опря глава на една от подпорите на леглото, беше така безкрайно уморена.
— Значи ще се опитате да му спасите крака? — каза рицарят, поклати глава и излезе.
За щастие кракът не беше счупен. Това стана ясно, когато Гейудан сряза с ножа старата, незаздравяла рана, а четирима рицари държаха здраво Нийл. От срязаното месо бликнаха гной и кръв. Мъжът на леглото извика веднъж, а после припадна.
Смрадта в стаята беше почти нетърпима. Момичетата едва успяваха да изчистят. И чаршафите трябваше непрекъснато да се сменят. Гейудан работеше като луда и хвърляше изрязаното месо в една дървена паница. От време на време горе се качваха рицари да попитат дали могат да бъдат полезни с нещо.
Емелин беше седнала на стол в долния край на леглото и се беше замислила дълбоко. Когато готвачът се появи с триците и обеления лук, тя се изправи. Подложиха под бедрата на господаря кравешка кожа, над нея сложиха овча. След това изляха горещата смес в раната и завиха крака от горе до долу.
— За бога, дръжте го здраво! — изкрещя Уолтър на четиримата рицари, които се хвърлиха върху мъжа в леглото, защото той крещеше, сякаш го дерат, и се дърпаше като луд.
Гейудан се разхождаше нервно напред-назад, бършеше ръце в престилката си. Лицето й лъщеше като пържена сланина, така се беше изпотила. Кой знае дали беше от напрегнатата работа или от страх, защото не беше сигурна дали нейният метод ще се окаже сполучлив.
След известно време тя се върна при леглото и помогна на слугите да махнат пропитите с кръв чували с трици и да сложат чисти. Кракът на Нийл приличаше на варен говежди бут.
Емелин спеше седнала. Когато се събуди, вън още беше тъмно, но дъждът бе спрял. В стаята беше здрачно и тихо. Смрадта още не се беше разнесла.
Гейудан седеше до камината. Тя се надигна с мъка, отиде до леглото и се загледа замислено в мъжа, който лежеше там и беше трескав. Той мърмореше нещо неразбираемо и се опитваше да отметне с ръце завивките. Тя търпеливо го зави отново.
— Триците ще изтеглят отровата, но той още доста време няма да се отърве от треската и ще отмалее от нея. Ще трябва да го къпете често със студена вода — предупреди тя Емелин.
— Двама рицари ще те придружат до града — каза Емелин и стана.