Гейудан я погледна с благодарност. Още не се беше развиделяло и навън беше тъмно. Явно се зарадва, че няма да й се наложи да се прибира сама.
Емелин изпрати жената до вратата.
— Хайде, кажете, момичето ми, защо всъщност искате той да живее? — попита тя и се втренчи любопитно в господарката.
Емелин не отговори нищо.
— Ами добре, ваша воля. Ако нещата потръгнат зле, ще кажа, че сте направила за него всичко, което ви е било по силите… както го повелява дългът на добра съпруга — побърза Гейудан да добави.
Готселм беше сложил двама рицари на пост пред вратата и по лицата им личеше, че много биха искали да зададат въпроси.
Но Емелин беше прекалено уморена, за да им обърне внимание. Тя затвори тежката дървена врата, но не я залости.
В стаята беше топло. Дъждът не бе донесъл прохлада.
Застанала пред камината, тя забеляза многобройните петна по нощницата си. С омерзение я съблече и я хвърли в огъня.
След което веднага се почувства по-добре.
Нийл се съвзе от припадъка, но с голяма мъка можа да отвори очи. Усещаше кожата на лицето си изпъната и сякаш пламнала. Изпитваше ужасни болки. Но още по-лошо беше, че не можеше да си помръдне крака.
Намокри с език пресъхналите си от треската и напукани устни. Откъслечни спомени нахлуха в мозъка му. Беше болен, много болен. Чуваше пискливи детски викове, почувства как конят му пада върху него.
После видя нея. Съвсем гола жена с чудесно тяло и дълга коса танцуваше на светлината на пламтящия огън. Движенията й бяха грациозни и гъвкави като на самодива.
Тя сякаш доплува до леглото, вдигна високо завивката и легна до него. Желанието да докосне това ангелско същество се превърна за него в идея фикс. Но когато се раздвижи, сякаш демони забиха нажежени мечове в бедрата му. Затова продължи да лежи неподвижно, доволен, че стройната хубавица е до него.
Сигурно някой му я беше пратил да пази живота му. Присъствието на това дишащо същество беше вълнуващо, но и успокояващо. Имаше чувството, че тя му вдъхва нов живот. Затвори облекчено очи и въпреки силната треска, веднага заспа.
Емелин беше вперила неподвижен поглед в сенките, които пламъците в камината хвърляха на стената. Допреди няколко минути беше капнала, струваше й се, че няма да може да се довлече до леглото. Но сега беше изведнъж съвсем будна. Беше си спомнила, че е забравила нещо много важно.
Нали искаше всъщност да помоли Гейудан за нещо.
Ако Найл Фицджулиън остане жив, имаше надежда да намери Магнус. Но ако останеше жив, имаше опасност той да се опитва отново и отново да й направи дете. А тя не искаше второ дете от мъжа, който лежеше до нея. В никакъв случай.
Ето че беше забравила да помоли Гейудан да й донесе от онези билки.
19
Уолтър се озърташе почти отчаяно, дано я види, въпреки че би трябвало да си забрани тъкмо сега да мисли за нея. Беше началник на рицарите, наредени от двете страни на улицата, водеща от портите на крепостта до пазарния площад в Морлекс.
Рицарите, яхнали с изправена стойка своите коне, представляваха наистина внушителна гледка, очите им бяха вперени в бяло-зелените знамена с цветовете на крепостта, които държаха в ръце. Беше се събрало невероятно множество хора, дошли да зърнат крал Хенри и неговата съпруга. Но онази, която тайно обожаваше, не беше сред тях.
Разбираше, че да я открие сред толкова много хора, беше като да търси игла в купа сено. Селяните бяха тръгнали още вчера, за да стигнат навреме в Морлекс. Уолтър се беше опитал да се придума, че няма да е никак трудно, въпреки множеството, да открие прелестното й лице и приказно тънката й снага. От седмици мечтаеше толкова силно за нея, та понякога имаше чувството, че наистина я държи в обятията си.
От часове яхаше с тежките доспехи бойния си кон и се озърташе, дано я види. Навярно старата й леля й беше забранила да вземе участие в събитието. Друго обяснение не успяваше да намери. Наистина не можеше да ги разбере тия бегинки. Щом искат да водят трудолюбив, но добродетелен живот, защо не дадат обет и не отидат в манастир?
Не беше успял нито веднъж да заприказва двете жени. Тъкмо обратното, те сякаш нарочно го избягваха. При това той често придружаваше господарката до къщата й в града, използваше всяко слизане с поръчение в Морлекс, за да мине покрай тази къща, все с надеждата да види Бертилда. Беше почти сигурен, че момичето не знае дори как изглежда той. В нейните очи беше просто рицар като толкова други. Мъж с доспехи, който носи шлем и меч.
Беше поразпитал, разбира се, някои от другарите си, за да разбере нещо повече за тази общност.
Научи само, че не е орден в обичайния смисъл на думата, защото жените не даваха обет, нито бяха задължени да се отчитат пред някого за постъпките си. Избираха доброволно този скромен живот, който се състоеше от работа и молитви, посвещаваха се, освен това, често на трудната задача да помагат на бедните.