Те не са чак такива варвари, за каквито ги представяте. Давид ан Ландро например е живял една година при двора на крал Луи, нали така? Там сигурно е научил как да се държи на турнир — намеси се Честър. — На ваше място, Морлекс, щях много да внимавам. Съмнявам се вече дали не сте забравил случилото се в Глин Сирог. Ако ви пленят, ще поискат за вас доста голяма сума пари.
— Ако се задоволят с това… само да ви пленят!
— Аз не обичам турнирите — каза господарят на крепостта. — Те ни струват чудесни хора и великолепни коне.
— Аз с удоволствие бих ви предизвикал, Морлекс — засмя се Херефорд. — Новият ви кон ми направи силно впечатление. Въпреки това жалко, че предишният загина. Момент, та как му беше името?
— Чук.
— Великолепно животно. Виждал съм ви във Франция как се биете, яхнал Чук.
Емелин слушаше мъжете. Всъщност турнирите не я интересуваха особено много, но трябваше да мисли за това, че кралят и принц Калоуладър със сигурност щяха да се появят.
— Вие не бива да участвате — каза тя на съпруга си. — Представете си, че ви пленят… ще ни вземат всичко… нали онези мислят, че сме богати.
Нийл пресуши на една глътка чашата си и си избърса с ръка устата.
— Аз пък се надявах, че ще се опитате да ме спрете, защото изпитвате добри чувства към мен и се страхувате за клетия ми ранен крак! — каза той подигравателно и злобно.
— Какъв смисъл да изричам молба, която няма да бъде чута? Нали правите винаги само онова, което искате. А що се отнася до парите за откупа… не ни е останало много и аз само се опитвам да спася малкото, което още притежаваме.
Тя много би желала да разбере какво всъщност е останало от богатството на покойния й мъж. Но подозираше най-лошото. Всеки, преживял посещение на краля, знаеше колко му е струвало то. Дори Честър беше казал загрижено, че сигурно той е следващият.
Съпругът й вече не беше трезвен. От часовете седеше тук с Херефорд и Честър и пресушаваше чаша подир чаша.
— Никой няма да успее да ме победи в някой от проклетите турнири — изръмжа Нийл. — Вие май не сте много убедена в моите способности. Е, да, нали никога не сте ме виждала как се бия.
— Ковачът ми каза, че кралят изпращал всеки ден някаква възрастна жена, придружена от двама негови рицари в града, да му търсят млади момичета. Майстор Авенант вече е пратил дъщеря си при роднини — каза Емелин.
— Господи боже мой, тоя пощръклял пръч никога ли няма да се насити?
— Ех, има, разбира се, и такива, които с удоволствие биха видели дъщерите или дори съпругите си в леглото на краля — въздъхна Емелин. — После ще могат да се хвалят, че са спали с монарх. Някои момичета мечтаели дори да забременеят от него.
— Не му позволявайте дори с пръст да ви докосне!
— Вие затова ли не ме изпускате от очи, когато Хенри е някъде наблизо?
— Твърде добре го познавам. Той отдавна да се е приближил до вас, ако не знаеше колко добре ви пазя.
Емелин с удоволствие би му разказала за Кадоуладър и златото, но първо, той не беше трезвен и второ, изобщо нямаше да повярва на тази история. Но уелският принц може би знаеше вече коя е тя и каква роля е играла при контрабандата. Дали щеше да я издаде на Хенри?
Първите години тя изпращаше златото в Уелс, както съпругът й вече го беше правил. Беше сравнително безопасно. Но и след това не престана да го прави, въпреки че куриерът я предупреди, че става дума не само за златото на Луи, но и за пратки от приближени на Хенри.
Разбира се, че представа нямаше кои са били. Може някои от тях да бяха в свитата, гостуваща в Морлекс?
— Какво ви е? — попита я Нийл и я погледна със стъклени очи.
Емелин не го слушаше. Не знаеше за какво по-напред да мисли. Беше откраднала златото, предназначено за принц Кадоуладър, за да го използва за своето бягство. Това беше факт. С поведението си беше станала предателка. Това също беше факт. Кой знае, може би смъртта й вече да е решена. Предателите първо ги измъчваха, отсичаха им ръцете и краката, а после ги обесваха.
Всичко наоколо й сякаш се олюляваше. Или тя се олюляваше? Какво й ставаше?
— Емелин!
Загриженият му глас идваше сякаш от много далеч.
— Добре ли сте? От бебето ли е?
Повдигаше й се, усещаше на езика си горчива слюнка. Не можеше да му отговори, защото се боеше да не повърне.
Когато очакваше Магнус, никога не й беше призлявало. Възможно ли беше сега да е все пак бременна?
Усети как я вдигат високо и изведнъж се озова легнала на кревата.
— Ще викна Хедуид — чу го да казва.
Не искаше Нийл да я оставя сама, копнееше той да я закриля.
Секунди по-късно чу как вратата се затръшна зад него.