Бекет пресуши чашата си.
— Защо взимате всичко толкова на сериозно, Бекет? Това ще ви донесе в бъдеще големи неприятности, помнете ми думата.
Роклята на кралицата беше с дълбоко деколте, както бе в момента модерно във Франция, и можеше да се види началото на прочутите й красиви гърди. На тънката й шия на златна верижка висеше подаръкът на краля — обрамчено в злато кристално сърце. На фона на бялата й кожа то грееше и блестеше на светлината на свещите както парче лед срещу слънцето.
Кралят я придружи до нейния стол, сложи ръце на раменете й, привлече я към себе си и я целуна. После вдигна високо кристалното сърце и притисна устни към него.
Лицето на канцлера приличаше на маска, но очите му го издаваха. И на него му беше направило впечатление онова, от което Емелин изпита истински шок. Умният и проницателен Хенри Анжу беше забелязал, разбира се, тънката пукнатинка, докато държеше сърцето в ръка.
— Това няма значение — каза Нийл, сложи си наметалото и слезе бързо по витата стълба на кулата.
— Какво искате да кажете с това… „няма значение“? — извика Емелин, която бързо го последва, наметнала пеньоара си.
Непредвидимият Хенри отново беше станал пръв и всички бързаха да го настигнат. Магнус и Джосрън чакаха Нийл долу с Юпитер.
— Трябваше вече да сте разбрала как се държат тези двамата един с друг и как уреждат противоречията си.
Магнус се вкопчи в Нийл, който сложи ръка на рамото му.
— Но нали казвате, че е отмъстителен — прошепна тя тихо, за да не я чуят другите.
— Той може и да е разбрал, че това сърце не е онова, което й е подарил, но нали ви казах, че това вече няма никакво значение. След празненството той е спал с нея. Слугите казаха, че двамата са си правили кефа в леглото чак до разсъмване. Миналата нощ той пак е бил с нея.
След което, още преди разсъмване, беше препуснал в посока към Честър. Придворните му щяха да се потят чак до вечерта, докато най-сетне успеят да го настигнат. Дори принц Кадоуладър се е видял принуден да стане посред нощ, за да се сбогува с краля. Сега навсякъде цари бъркотията, обичайна при вдигането на шатрите.
Нийл беше получил кралска заповед да се яви, придружен от петдесет рицари, при граф Честър, своя сюзерен, за да положи там като васал ежегодната си клетва за вярност в присъствието на краля. Джосрън щеше да го придружи вместо Уолтър. Магнус се цупеше, защото той щеше да остане в крепостта.
Емелин бе щастлива, че не е омъжена за Хенри. Неговата непредвидимост, бурният му темперамент и демонстративните му изневери тя не би могла да понесе.
Сега последва Нийл, който поведе коня си към предния двор, в който трескаво товареха каруци и оседлаваха нетърпеливо цвилещи коне. Не проумяваше как съпругът й може да твърди, че няма значение дали кралят е разпознал, че кристалът е копие.
Все пак докато кралят бе гостувал в Морлекс, беше успяла да разбере, че кралят и кралицата, както и всички придворни, живеят в някакъв илюзорен свят.
В същия миг Джосрън дотича с пергаментен свитък в ръка, превързан с червена панделка, и го подаде на господаря си, който тъкмо пристягаше седлото.
Нийл й подаде свитъка, навъсен и леко притеснен.
— Досега все нямах време да поговоря с вас за това — каза той.
Беше ясно, че лъже. Ставаше дума, изглежда, за нещо неприятно, което е отлагал до последния миг. Емелин пое свитъка с лошо предчувствие.
— Майко, може ли да оседлая понито и да придружа милорд до реката? — замоли я Магнус и я погледна с очакване.
— Това е нотариалният акт за къщата ви в града — обясни отсечено Нийл. — Бекет заповяда на секретаря си да го подготви. Аз прехвърлих къщата на ваше име, както и една сума за вас и за момчето. Всичко останало ще обсъдим, когато се върна.
Тя го погледна някак безпомощно. Той носеше доспехите си и беше въоръжен от глава до пети. Липсваше само шлемът, който Джосрън държеше в ръка. Нийл Фицджулиън, съвършеният нормански рицар, каза си тя. Хладнокръвен и непристъпен.
— Господи, каква е тази физиономия? Надявах се да ви направя щастлива.
— Защо това трябва да ме направи щастлива? — прошепна тя в отговор.
Джосрън му подаде шлема и той го нахлупи с едно движение върху червенокосата си глава.
— Никога няма да успея да ви разбера. Нали искахте да сте свободна, така ли е?
Емелин реши, че не е чула добре. Нито веднъж не му бе споменавала за най-съкровената си мечта.