— Но нали във Фландрия тъкат толкова много плат — учуди се Емелин. — Нали затова купуват нашата овча вълна. Малките количества, които тъчем тук, са били всякога предназначени за нашите нужди.
Емелин знаеше, че досега необработената вълна се изпращаше от Морлекс, а на мястото, за което беше предназначена, чирачетата я очистваха от мръсотия, отпадъци и фъндъци, превързваха я с канап и я изпращаха в даракчийниците.
Тукашните тъкачи си оставяха най-тънката вълна, от която предачките правеха вълнена прежда. От нея тъчаха плат, подобен на ленения, който след това се обработваше в тепавиците.
Емелин често беше наблюдавала как Найджъл и неговите чираци тъпчат с боси крака в чебурите натопения във вода плат — начин, който се наричаше валяне.
След това платът се кардираше и така се покриваше с тънки власинки, които се изравняваха с големи ножици, докато не се получеше фина, равна повърхност. От още недообработения плат с малки клещи се отстраняваха възелчетата, после той отново се изпираше, за да се отстранят мазнината, туткалът и мръсотията и за втори път се тепаше с бита глина. Така фините, подаващи се от нишките власинки се степваха, а до известна степен и самите нишки, и яко степаният плат вече не можеше да се измъкне нито едно конче.
Изтъканите в Морлекс платове бяха от най-фините.
Тайната се състоеше в това, че тепането и подравняването се повтаряха няколко пъти. Ушито от такъв плат палто беше не само красиво, но и водоустойчиво.
Предложението на Найджъл предполагаше, че ще трябва да доставят далеч по-големи количества от този плат. Идеята бе примамлива, но със сигурност не беше лесно да се реализира. Емелин можеше все пак да разбере защо Авенант е толкова възбуден. А също, че Найджъл е много амбициозен младеж. Дали все още си мислеше, че я обича?
— Фламандският търговец на платове, който ми донесе писмото на Найджъл, ми разказа, че той е жаден да научи новини за вас и за момчето. Затова го осведомих за онова, което ми е известно.
— Което значи? — попита Емелин и му върна обратно договора, подготвен от Найджъл.
— Писах на Найджъл, че отново сте бременна. Научил го бях от жена си.
Емелин го изгледа студено.
— Чувствам се много поласкана, че ми показахте този договор — каза тя. — Но се боя, че аз самата няма с какво да ви помогна. Ще трябва да поговорите с моя съпруг. Защото ви е необходимо неговото съгласие, ако решите да започнете търговия с фламандците.
Авенант беше явно разочарован.
— Но, госпожо Емелин, нали идваме при вас всеки път, когато имаме нужда от помощ, а вие всякога сте ни подкрепяли със съветите си. Толкова добре сте ориентирана в нашия занаят…
Емелин не знаеше какво да му отговори. Нали не можеше чисто и просто да му заяви, че скоро ще напусне Морлекс и ще живее другаде.
За пръв път осъзна колко е необходима в Морлекс. За тях бе не само господарката на крепостта, но и техен банкер и сараф.
Изведнъж я обзе странното чувство, че Нийл Фицджулиън сигурно нямаше да възрази, ако тя реши да остане в Морлекс.
Сигурно ще се измокри до кости, каза си Емелин, когато се загледа подир Авенант, който препусна по пътя към реката. За щастие поне не беше студено. Наближаваше октомври и тогава щеше не само да вали, но и да стане ужасно студено.
Емелин отиде в кухнята, за да помоли едно от момчетата да доведе Магнус от помещението за рицарите. Докато ги чакаше, изпи чаша бира, която й предложи готвачът.
Роксетър. Едва си спомняше града. Като дете беше ходила там няколко пъти. Дядо й беше още тогава мълчалив стар човек с много тъмни очи и черна коса, която почваше да побелява. В младостта си е бил воин и приятел на крал Хенри Първи, по-късно учен, прочут и почитан не само в Англия. Понякога го наричаха и Саймън евреина.
Когато Магнус се върна и почна да я умолява да го пусне да спи при Джайън и рицарите, тя го изпрати с Хедуид в стаята в кулата, където той трябваше да се измие, преди да слезе отново за вечеря.
Шумът в кухнята изведнъж я изнерви. Тя излезе навън, за да потърси кобилата си, която всеки ден можеше да се ожреби.
Погледна учудено двамата рицари, които току-що пристигаха с прогизнали от дъжда наметала. Когато единият си свали качулката, тя го позна.
Не носеше шлем. Къдравата му коса беше черна, както и дебелите вежди. Несъмнено хубав мъж.
Двамата рицари бяха принц Кадоуладър и куриерът.
26
Уелският принц я поздрави и стисна толкова силно ръката й, че я заболя.
Джайън стоеше на входната врата на голямата зала и я наблюдаваше. Кадоуладър привлече ръката й към устните си и силно я целуна.
— Милейди, бих ви посъветвал да се държите така, че вашите хора ясно да разберат колко се радвате да ме видите.