Емелин беше толкова изненадана, че не знаеше какво да каже на неочакваните гости. Усети изведнъж непреодолим страх.
Значи се беше случило. Принц Кадоуладър бе дошъл да й поиска сметка.
— Но, лейди Емелин, та вие треперите — каза Уелският принц и пусна ръката й. — Да не би последната пратка злато, която сте задържала за себе си, вместо да ми я предадете, да е причината?
Емелин се вкамени и погледна куриера, който я наблюдаваше и явно се забавляваше.
— Е, станалото станало — продължи принцът. — И нека сметнем въпроса за приключен. Но това не значи, че вашият съпруг, това ирландско копеле, няма да си плати за онова, което ми стори — добави той и на хубавото му лице се изписа ужасяващ израз.
На Емелин й стана студено. Нийл беше подпалил крепостта на Кадоуладър, битката е била кървава, а след това го беше направил за смях пред целия двор, надвивайки го в турнира. А сега Уелският принц беше дошъл да си отмъсти.
Изведнъж я попари мисълта, че освен Джайън и неколцина рицари не беше останал никой, който да защити нея и Магнус, и крепостта. Трябваше ли да извика на хората си и да им заповяда да пленят Кадоуладър? Мисълта беше добра, но неосъществима, защото последиците можеха да се окажат съдбоносни за Англия. След подписването на договора сега между крал Хенри и уелсците цареше мир.
— Вие сигурно ще намерите някое сухо местенце за нас. Пътуването беше дълго и напрегнато. Налага се да ви помолим за гостоприемство.
Джайън понечи да се приближи към тях, но тя му махна в знак, че не й трябва. Не, в това положение никой не можеше да й помогне. Трябваше сама да измисли как да реши този проблем.
— Влезте най-напред в залата, милорд. Там гори силен огън и ще заръчам на моите готвачи да ви приготвят нещо за ядене и пиене.
Тя вече се канеше да тръгне пред тях, но Кадоуладър я хвана за ръката.
— Не сме гладни. Освен това спокойно мога да се лиша от тържествената зала. Копнея за уютна стая, в която да мога да се насладя по-добре на вашата компания. Заведете ме в стаята на вашия съпруг.
Колко коварен план, помисли си уплашено Емелин. Нямаше никаква възможност да не изпълни желанието, защото учтивостта й повеляваше да заведе принца в стаята на своя съпруг, да му даде възможност да се изкъпе там и да се преоблече — та нали Кадоуладър беше владетел.
Но този сам по себе си невинен жест на гостоприемство не бе всичко, което той очакваше. Той го знаеше, знаеше го и тя.
Мислите й се объркаха. Какво да прави? От него зависеше дали да съсипе всичко тук. Достатъчно беше да я издаде на краля като предателка. Той самият нямаше от какво да се бои, защото вече бяха мирни времена. Тя посочи безсилна старата кула.
Мълчаливо тръгнаха към нея. Емелин скри под наметалото треперещите си ръце. Стражите на вратата на кулата отдадоха чест с изписано на лицата нескрито любопитство.
— Милорд, ще ме извините ли за минутка, искам да отпратя камериерките си.
Без да му даде възможност да отговори, тя хукна по витата стълба нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж. Блъсна вратата и бързо я заключи зад себе си.
Магнус наистина се беше изкъпал, както му беше наредила. По пода още бяха разхвърляни мокри кърпи. Той беше седнал в прани, чисти дрехи на един стол и тъкмо си обуваше ботушите. Камериерки разтребваха стаята.
Емелин се втурна задъхана към Магнус, сложи едната си ръка на устата му, другата на неговото рамо. Хедуид се обърна и едва успя да сподави вика си.
— Уелският принц е тук — изрече Емелин с пребледняло лице. — Сега слезте по стълбата и си бърборете на висок глас. Вземете Магнус между вас двете, за да не го видят.
Тя свали ръка от устата на детето и го погледна сериозно. Той отговори на погледа й без уплаха и по-скоро заинтригуван.
— Сине, трябва да направиш нещо за мен — каза тя меко. — То е много, много важно и от теб зависи дали ще изпълниш всичко добре. Чуй ме сега… препусни с понито колкото можеш по-бързо при майстор Авенант. Не допускай нищо да те спре. И остани при него, докато не получиш вест от мен. Мислиш ли, че ще успееш?
Магнус кимна сериозно, защото разбра колко е важно това за нея.
— Тогава ми се закълни като рицар.
Той сложи ръка в нейната и я погледна със светнали очи.
— Кълна ти се майко. Кълна се.
Хедуид й съблече мокрото палто, оправи й роклята.
— О, милейди, трябва да знаете, че каквото и да се случи, ние ви обичаме — прошепна тя.
Двете камериерки й помогнаха да пусне косата си и бързо я сресаха, та да се спуска на меки вълни по раменете й. За друго нямаше време.
Едно от момичетата посегна към ръката й и я целуна. То подозираше какво ще прави Кадоуладър с нея. И Емелин знаеше със сигурност какво е то и се страхуваше.