Изпълнявайки волята й, момичетата най-сетне тръгнаха надолу с Магнус между тях двете и се разбъбриха като подгонени гъски. Вратата бяха оставили отворена.
Мигове по-късно се появиха Уелският принц и куриерът. Принцът си свали палтото и го хвърли на облегалката на един стол пред камината. Загледа се в килимите по стените, скъпите мебели, подредени в стаята. Изглеждаше впечатлен.
— Колко елегантно! — възкликна той. — Стаята много ми харесва.
Той се усмихна зловещо и седна до камината.
— Чувал съм, че сте донесли тежка зестра на съпруга си, лейди Емелин. Не е тайна също, че за любов между вас и вашия съпруг не може да става и дума.
Емелин извади чаши от шкафа и ги сложи до гарафата с вино.
— Това са злостни клюки, принц Кадоуладър. Аз съм вярна и предана съпруга на своя мъж.
— Нямах това предвид — каза принца и се усмихна този път очарователно.
Тя напълни две чаши и ги подаде на двамата мъже. Още след първата глътка принцът вдигна, приятно изненадан, вежди.
— Какво чудесно вино — каза той и вдигна чаша за наздравица в нейна чест. — Милейди, колко е хубаво, че след толкова време се виждаме отново.
— Това вино ни донесе канцлерът на краля. Бургундско, прославено по християнските земи — обясни Емелин и им доля чашите. — С него ни благодари за гостоприемството.
— Надявам се, че ще направите моето гостуване още по-приятно.
— Милорд, не разбирам какво искате да кажете.
Куриерът си изпи набързо виното и остави чашата.
— Милорд, милейди… желая ви приятна вечер — каза той и излезе, навел очи, от стаята.
— Къде отива?
— Навън — каза принцът и я хвана за китката. — Ще пази на вратата.
Той привлече Емелин в скута си. Струваше й усилие да не му издере очите. Значи все пак не се беше излъгала. Нищо чудно, че първата й мисъл беше да заповяда на хората си да хвърлят този уелски воин с вълчи очи в подземието под цистерната.
Разбира се, че знаеше — той иска да спи с нея. Но какво още?
— Моля ви, пуснете ме, милорд. Не съм сторила нищо, за да спечеля вашето внимание.
Принцът се засмя тихо. Държеше я здраво за ръцете и почна да разкопчава роклята й.
— Защо да ви пусна? Ще трябва първо да си платите дълга, мила моя. Настоявам на първо място да продължите да приемате от Рейналд златото, което ми подарява крал Луи. Но е излишно да си правите труда да го предавате на пастирите. Ще идвам лично да взимам златото. И няма да кажа на никого за помощта, която ми оказвате… ако подсладите мълчанието ми, като ми угодите.
Емелин се помъчи да хване ръцете му, които смъкваха роклята от раменете й. Гърдите й вече бяха голи.
— Мъжът ми ще ви убие — изрече тя.
— Морлекс имаше вече няколко пъти тази възможност, но както виждате, досега не е успял, нали? Признайте си, че обичате този ирландски касапин не повече от мен. Не мога да ви опиша какво удоволствие ми доставя да направя този гаден и долен тип рогоносец.
Той наведе глава и заби зъби в голата й кожа.
— Искам точно това. Вие ще ми помагате срещу крал Хенри и ще ми давате онова, което сте свикнала да давате на онзи ирландски помияр.
Емелин се отскубна от скута му и преди той да успее да посегне към нея, вече си беше стъпила на краката. Роклята й беше широко отворена отпред, гърдите й се подаваха с влажни зърна, защото той ги беше смукал. Уелсецът я гледаше като хипнотизиран.
Тя взе гарафата от масата, наведе се с подчертана предизвикателност над него и напълни чашата му.
Вече беше наясно с мръсните намерения на принца. Въпреки сключения мир с Хенри искаше да продължи да я използва да му пренася златото, както го бе правила от глупост години наред. Нещо още по-лошо, вече не биваше да го предава на пастирите, защото той щеше да идва лично да си го взима и всеки път щеше да се вмъква в леглото й, за да си отмъщава на Нийл Фицджулиън.
В сравнение с Кадоуладър Нийл беше смел рицар на честта. Беше го доказал в сраженията срещу Кадоуладър и в турнира. Желанието да прелъстиш жената на друг свидетелстваше за толкова долнопробен начин на мислене, че й идеше да повърне. Това, дето принцът предполагаше на всичкото отгоре, че тя ще изневерява доброволно на съпруга си, я накара направо да побеснее. Уелсецът се залови малко непохватно да си събува ботушите. После стана, за да си свали панталона.
Емелин отново се приближи към него с гарафата. С вече помътнели очи той хвана едната й гърда и почна да я мачка. После й подаде чашата си и тя се престори, че пие.
Стиснала зъби и с ледена усмивка тя го остави да върши каквото си ще. Когато той се опита да я целуне, тя го хвана за ръката и го заведе до леглото.