Принцът не носеше нищо, освен панталона. Сега събу и него. Кожата му беше бяла като мляко, а черните косми по ръцете, краката и между бедрата му бяха в странен контраст. Той се отпусна тежко на ръба на леглото.
— Аз ще се погрижа да го забравите — почти изрева той. — Желая ви от мига, в който ви видях за пръв път… когато ви зърнах на турнира.
Той се отпусна върху възглавниците и я изгледа втренчено.
— Хубава сте… с тази разтворена рокля. Съблечете я.
Емелин почна да се съблича. В този миг беше готова, ако той поискаше това, да изтича гола до ада и обратно.
Принцът, големият герой на уелсците, лежеше по гръб и разкрачен, и тя можеше да види много дългия му, възбуден член.
Той измърмори нещо, а после очите му бавно се затвориха.
Емелин шумно въздъхна. За щастие успя най-сетне да го обезвреди, преди да е успял да я обладае. Изтича стремително към вратата и рязко я отвори.
Джайън и двама от морлекските рицари бяха застанали пред нея. Куриерът лежеше на пода.
Рицарите влязоха в стаята и се приближиха към леглото, на което лежеше заспалият принц. Видяха смаяни, че той е съвсем гол.
Джайън издърпа покривката на леглото, за да го увие в нея.
— Нямате време за това — каза Емелин. — Вземете го както си е.
Тя вече едва се държеше на крака. Вълнението и изпитаният страх, я бяха докарали почти на ръба на нервен срив. Отпусна се уморено на ръба на леглото.
Двамата рицари вдигнаха принца от леглото и го изнесоха навън.
— Всичко е наред, милейди. Ние ще се погрижим за останалото — казаха те и изнесоха навън голото тяло.
— И този, който е пред вратата… вземете и него — каза тя с последни сили.
Емелин се събуди, защото някакъв мъж със свещ в ръката се беше навел над нея, а тя не можеше да разбере кой е, защото лицето му беше цялото в пръски кал. Извика силно.
— Какво е ставало тук? — попита я Нийл и по гласа му личеше колко е уморен. — За малко да си съсипя добрия кон, за да стигна тук час по-скоро. Какво, по дяволите, е станало?
До нея Магнус подскачаше от радост и го гледаше с щастливи очи.
— Милорд, колко е хубаво, че отново сте тук.
Нийл го изгледа навъсено.
— Не съм ти милорд, аз съм ти баща! И побързай да слезеш от това легло. Вече си много голям, за да спиш при майка си.
Емелин се надигна и придърпа завивката до врата си.
— Да не сте се побъркал? Втурвате се тук като луд и говорите на Магнус такива неща? Джосрън, донесете от масата няколко свещи. После можете двамата с Готселм да си вървите.
— Мой баща? — попита Магнус с широко отворени очи.
— Не ти е баща — сопна му се Емелин. — Нали знаеш, че когато не е в настроение, приказва какво ли не.
Нийл отиде до камината и взе да рови жаравата, докато пламъците лумнаха отново. После съблече мръсното си палто и го метна на един стол.
— В Честър разбрах от рицарите, че принц Кадоуладър е бил намерен на пазарния площад в Морлекс… гол и пиян. Оная му работа била намазана с черна боя — каза Нийл.
— Със синя — поправи го Емелин. — И не намазан, а боядисан. Идеята не беше моя. Направили са го бояджиите на Авенант. Те мразят уелсците.
— По дяволите! — изрева Нийл толкова силно, че Джосрън изтърва току-що запалената свещ.
Нийл се приближи към леглото и се наведе над нея.
— А знаете ли пък уелсците колко мразят да се подиграват с тях? Крал Хенри отдавна ми обръща внимание на това и ме е предупредил. Ако някой се подиграе с уелски владетел, той се отказва от трона, праща жена си в манастир, лишава потомството си от наследство и отива в изгнание.
Емелин издържа погледа му, без дори да й трепне окото.
— Майчице Богородичке, какво трябваше да сторя? Да го убия, та да почне нова война? Вашият прекрасен принц беше дошъл тук с намерението да спи с мен. Така искаше да ви отмъсти за всичко, което сте му сторил.
Нийл я изгледа продължително, после седна на леглото.
— А как се стигнало до там, че се е озовал насред площада, при това гол?
— Джосрън и Готселм да сложат Магнус да спи.
Джосърън повлече съпротивляващия се Магнус към вратата, а Готселм ги последва.
— Милорд! — крещеше Магнус. — Майко…
— Ще си поприказваме по-късно, момчето ми. Крайно време е да научиш истината.
— Рицарите казват… наистина ли съм…?
— Вън! — изрева Нийл. — Върви с Джосрън и прави каквото ти каже.
Емелин седна в леглото.
— Кадоуладър не беше пиян. Аз му сипах от прахчетата на Гайуедан. За щастие имах още от тях, от времето, когато кракът ви беше толкова зле. Непрекъснато му доливах вино, защото мина доста време, преди прахът да подейства. Но той най-сетне заспа. След това Джийън и рицарите го изнесоха през тайния тунел под цистерната, който води от крепостта чак до реката долу. Магнус вече бях пратила с неговото пони в града с вест за Джон Авенант. Трябва да го похвалите, защото той прояви истинска смелост. И… господи боже мой, та той нищичко няма да разбере, ако му кажете, че е ваш син.