Те се бяха излегнали на пода и с блажен израз на лицето бяха повдигнали лицата си, за да виждат екраните. Когато вратата се отвори и вътре влезе един човек, дромианинът вляво се надигна. Рекър ги запозна и двамата напуснаха пункта за управление.
— Вие искахте да разберете повече неща за агента ни на планетата — обърна се той към бащата. — Ще се опитам с няколко думи да ви разкажа. Най-много трудности срещнахме с достигането на повърхността. Роботът ни е специално пригоден да работи при тези условия. Там температурата е близка до тройната критична точка на водата и налягането осемстотин пъти надвишава земното. При тези условия леко се разпада дори кварц и затова измина доста време, преди да построим машина, която да издържа в подобна среда. Още първата година открихме разумни същества. Те се размножават с яйца и ние взехме няколко. Агентите ни на Тенебра са излюпени от тези яйца. Ние ги възпитаваме от малки. И ето че когато започваме истинското изучаване на планетата, там стана тази беда.
Той посочи екрана. Бързия се бе отказал да разглежда робота. Изглежда слушаше някого. Може би Ник бе успял да го заинтересува с нещо.
— Щом сте успели да създадете такава машина, която толкова дълго може да действа в подобна среда, то сигурно няма да ви е трудно да направите и кораб, който да доставя живи хора на планетата.
Рекър тъжно се усмихна.
— Напълно сте прав. Най-обидното е, че този кораб е почти готов за спускане. Ние се надявахме след няколко дни да се видим лице в лице с възпитаниците си.
— Виж ти! Сигурно доста сте се мъчили с проектирането и построяването.
— Така беше. Основното препятствие не е спускането — вече го бяхме осъществили с помощта на парашути, а обратното — излитането!
— Защо да е трудно? Доколкото зная, гравитацията там е по-слаба, отколкото в моя свят. И всеки нормален ракетен двигател може да ни издигне.
— Така е, но в случай че работи. За съжаление досега никой не е създал двигател, който да работи при осемстотин атмосфери налягане. Обвивката им се разтопява и те не се взривяват само защото вън от тях има толкова голямо налягане.
Дромианинът се замисли, но после тръсна глава и този жест изглеждаше съвсем човешки.
— Разбрах и това. Какво решение намерихте? Открихте някакъв принципно нов реактор ли?
— Абсолютно нищо ново. Всичко е известно от стотици години. По принцип това е нещо, което са използвали в моя свят за дълбоководни изследвания. Наричат го батискаф. Е, най-общо казано — управляем аеростат. Аз мога да го опиша, но вие по-добре се обърнете към…
— Учителю! — раздаде се познатият глас по високоговорителя.
Дори Аминадабарли от планетата Дром го позна. Рекър се обърна и включи микрофона.
— Ник, как е? Какво казва Бързия?
— Той по същество отговори с „не“. Не иска да има нищо общо с никого от нашето село, освен с вас.
— Ти обясни ли му, че ние няма да се разберем?
— Да, но той отговори, че щом аз ще успея да го науча на нашия език, то вие, Учителю, ще направите това още по-бързо. Той е съгласен да остави тук всички нас, ако вие тръгнете с него.
— Разбрано. Засега ще се съгласим. Това поне ще ви предпази от нови беди. Скоро ще ни се удаде да му сервираме един малък сюрприз. Кажи му, че тръгвам с него в пещерите. Щом потеглим и бойците на Бързия също си отидат, то вие останете на това място. Потърсете оцелелите и ги излекувайте. Вие сигурно всички сте пострадали в тази битка. Чакайте сигнал от мен.
Ник си спомни, че Фейджин може да се придвижва нощем и без светлина. Той мислеше, че е разгадал замисъла на Учителя. Разбира се, за батискафа въобще не беше и чувал.
— Учителю! — каза той след известна пауза. — А може би е по-добре да изчезнем веднага оттук? Нека се разберем къде да се срещнем, след като избягате от тях. Бързия непременно ще се върне тук.
— Не се безпокой. Останете тук и скоро всичко ще бъде наред. Довиждане.
— Добре, Учителю!
Рекър бавно кимна и рязко се облегна на стола си. Дромианинът изглежда бе прекарал доста време на земята и се бе научил да разбира хората.
— Виждам, че се поразвеселихте — отбеляза той. — Нима намерихте изход от това объркано положение?
— Като че ли да — отвърна операторът. — Ще трябва да спуснем батискафа. Роботът ни има вериги и лесно може да бъде проследен. А другата ни машинка се придвижва по въздуха или — според туземците — лети. Тя ще се спусне, ще подхване робота с манипулаторите си и ще го пренесе където ние пожелаем. Нека после Бързия напразно си блъска главата.