— Нахалник! — промърмори Франко.
— Хвани го, Антонио! — нареди Франко и отстъпи назад.
Джак се опита да се шмугне между Франко и колата. С кецовете си можеше лесно да избяга от двамата главорези, въпреки умората от баскетболния мач. Но Франко се втурна напред и успя да го хване за ризата с дясната си ръка, след което го дръпна към себе си и го халоса по устата с лявата. Антонио не закъсня и го прикова отзад. Междувременно Франко вдигна ръка и се приготви да нанесе съкрушителен удар в главата му.
Но намерението му така и не успя. Вместо това едно късо парче тръба се стовари върху рамото на Франко и го накара да извика от изненада и болка. Дясната му ръка се отпусна безволево отстрани, докато вдигаше лявата към рамото, превит на две.
Тръбата се насочи сега към Антонио.
— Пусни го, човече! — каза Дейвид. Повече от дузина баскетболисти се материализираха и направиха кръг около Джак, Антонио и Франко. Няколко държаха гумени вериги, в ръцете си един стискаше бейзболна бухалка.
Антонио пусна Джак и погледна новопристигналите.
— Момчета, не вярвам да сте от квартала — произнесе Дейвид, а гласът му вече не звучеше грубо. — Езоп, претърси ги!
Езоп пристъпи напред и бързо взе пистолета на Франко, без онзи да се съпротивлява. Вторият не беше въоръжен.
— А сега, момчета, ви съветвам да се изнесете оттук — каза Дейвид, вземайки пистолета от Езоп.
— Не си мисли, че е свършило — озъби се Франко на Джак, докато двамата с Антонио се отдалечаваха.
— Уорън ме предупреди за теб — обърна се Дейвид към Джак. — Каза ми, че имаш склонност да се забъркваш в неприятности и че е трябвало да ти спасява задника не веднъж. Извади късмет, че видяхме тези типове да се навъртат наоколо, докато играехме. Каква е работата?
— Просто недоразумение — отговори уклончиво Джак и докосна с пръсти устните си. Беше усетил соления вкус на кръв.
— Ако се нуждаеш от помощ, само ми кажи. А сега не е ли по-добре да си сложиш малко лед на устата и да вземеш това оръжие? Може да ти потрябва, ако тези типове решат да те посетят вкъщи.
Джак отказа оръжието и благодари на Дейвид и на останалите, преди да се качи в колата. Първото, което направи, беше да измъкне спрея от кутията му. След това се огледа в огледалото за обратно виждане. Дясната страна на горната му устна беше подута и леко посиняла. По брадичката му се спускаше струйка съсирена кръв.
Мили боже, промърмори той. Уорън е бил прав, като е казал, че винаги се набърква в рисковани ситуации. Той изчисти кръвта доколкото можеше с тениската си.
По обратния път към къщата на сестра си реши да каже, че се е наранил, докато е играл баскетбол, което по принцип не бе невъзможно. Проблемът беше, че Крейг и Алексис сигурно щяха да са съкрушени след днешните показания и не му се искаше да им създава допълнителни тревоги. Страхуваше се, че могат да се почувстват отговорни за неприятния инцидент, ако им кажеше истината.
Като се опитваше да действа колкото е възможно по-тихо, той използва ключа, който Алексис му беше дала, за да отключи входната врата. Възнамеряваше да слезе направо долу по стълбите и бързо да си вземе душ, преди да се присъедини към останалите. Нямаше търпение да си сложи малко лед на устната, но вече беше минало доста време от нараняването и още петнайсетина минути нямаше да са от такова значение. Той затвори тихо след себе си и спря с ръка на бравата. Шестото му чувство се обади; къщата беше прекалено тиха. Всеки друг път, когато се прибираше, се чуваше шум отвсякъде: радио, звънящ клетъчен телефон, бърборенето на момичетата или телевизора. Сега нямаше нищо такова и тишината го изпълни с лоши предчувствия. Тъй като бе видял Лексъса в алеята пред къщата, бе сигурен, че поне възрастните са си вкъщи. Внезапно го обхвана безпокойство, че нещо лошо се е случило на процеса.
Той бързо мина по коридора, който водеше към голямата стая и провря глава през вратата, очаквайки вътре да няма никой. За негова изненада цялото семейство бе там, всички седяха на дивана. Изглеждаше така, сякаш гледат телевизия, но телевизорът беше изключен.
От мястото си можеше да види лицата им. За миг остана неподвижен, втренчил поглед и с наострени уши. Никой нито помръдна, нито каза нещо. Смаян, Джак влезе вътре и се приближи. Не му се искаше да прекъсва онова, което правеха, но и не можеше просто да се оттегли, затова нерешително извика името на сестра си.
Алексис и Крейг се обърнаха едновременно. Сестра му се изправи. Лицето й изглеждаше измъчено, очите й бяха зачервени. Нещо не беше наред. Нещо никак не беше наред.