Когато накрая всички млъкнаха, Джак съобщи на групата, че детектив лейтенант Лиъм Фланаган идва насам.
— Искаме да направиш аутопсията, ако още не си се отказал — обърна се към него Алексис, без да обръща внимание на думите му.
— Доста се постарах, така че ако наистина всички го искате, нямам нищо против. — Той погледна към Крейг. Крейг сви рамене.
— Няма да се опълчвам срещу групата. След всичкия стрес, който преживях, не вярвам на преценката си.
— Поне си честен — усмихна се Джак.
Входният звънец издрънча и Алексис стана, сигурна, че този път са родителите на Крейг. Но и този път грешеше. На входа стояха петима полицаи, двама, от които бяха облечени в униформи на Нютънското полицейско управление. Тя ги покани да влязат.
— Аз съм детектив лейтенант Лиъм Фланаган — произнесе едрият червенокос мъж с бумтящ глас. Имаше ясни сини очи и многобройни лунички върху сплескания боксьорски нос. Той представи останалите: детектив Грег Сколар, офицерите Шон О’Рурк и Дейвид Шапиро и криминологът Дерек Уилямс.
Джак го гледаше изучаващо. Имаше чувството, че го познава отнякъде, че го е срещал в миналото, макар да изглеждаше невъзможно. Внезапно се сети. Погледна отново мъжа и го попита:
— Не се ли срещнахме днес сутринта в патологията?
— Да, наистина бяхте вие! — възкликна Лиъм и се разсмя. — Сега ви познах. Влязохте в залата за аутопсии.
След като разказаха на полицаите какво се бе случило следобеда, мъжете се заеха да проучват двора. Слънцето беше залязло, но все още не беше тъмно. Двамата детективи се интересуваха главно от децата.
През това време Рандолф подготвяше Крейг за утрешните му показания.
— Мислиш ли, че е важно? — възропта Крейг. Беше напрегнат по обясними причини.
— Бих казал, че е ужасно важно — отвърна му адвокатът. — Може би трябва да си припомниш какво си казал по време на предварителните показания. Би било пагубно да повтаряш едно и също пред съдебните заседатели. Стана ясно, че стратегията на отсрещната страна е да те представи като арогантен, безсърдечен лекар, за когото е по-важно да отиде навреме в Симфоничната зала с атрактивното си гадже, отколкото да се погрижи за сериозно болната си пациентка. Не бива да допусне и поведение, което би потвърдило подобни изказвания. Единственият начин да го избегнем е да направим предварителна репетиция. Ти си добър лекар, но посредствен свидетел.
Отрезвен от не особено ласкателните оценки на Рандолф, Крейг покорно се съгласи да разиграят едно тренировъчно заседание. Той прекъсна детективите, които разпитваха момичетата, за да ги предупреди, че ще бъде в библиотеката.
Джак и Алексис се преместиха в кухнята.
— Искам да ти кажа, че съжалявам за всичко, което се случи — каза Джак. — Имах добри намерения, но май повече навредих, отколкото да помогна.
— Няма нужда да се извиняваш. Помогна и на мен, и на Крейг в морално отношение. Крейг направо се промени, откак си тук. Прозренията му ме смайват.
— Надявам се това да не се промени. А момичетата? Как според теб реагират на ставащото?
— Не съм сигурна — призна тя. — Все пак са още деца, макар баща им да не беше при тях, докато растяха. От друга страна, аз винаги съм била близка с тях. Винаги сме се разбирали. Сега ще отидат при родителите на Крейг.
— Според теб имат ли нужда от професионална помощ, от някакъв вид терапия?
— Не мисля. Само ако страховете им продължат прекомерно дълго. Предполагам, че в края на краищата съдът ще трябва да се произнесе. За щастие, имам някои колеги в службата, чието мнение мога да използвам, ако се наложи.
— Мислех си — започна Джак нерешително, — тъй като присъствието ми причини толкова неприятности, дали няма да е добре да се преместя в хотел в града.
— Категорично не! — възрази Алексис. — Не искам и да чувам. Тук си и тук ще останеш.
— Сигурна ли си? Няма да го приема лично.
— Напълно сигурна. Хайде да не го обсъждаме повече.
Входният звънец отново се обади.
— Е, това вече сигурно са баба им и дядо им — изправи се Алексис.
Детективите и момичетата седяха около масичката за кафе, но като че ли въпросите бяха към края си.
Няколко минути по-късно Алексис влезе с родителите на Крейг. Леонард беше пълен мъж с тридневна брада, старомодна подстрижка и солидно шкембе, предполагащо доста изпити бири срещу телевизора. Когато му представиха Джак, Джак разбра още нещо за него: Леонард беше човек на няколкото думи, който би засрамил и лаконичен спартанец. Когато си стиснаха ръце, възрастният мъж изгрухтя нещо неразбираемо.
Роуз Бауман беше пълната му противоположност. Когато застана на прага и децата се втурнаха към нея, тя ги прегърна възторжено и начаса започна да ги разпитва. Беше ниска, набита жена с накъдрена бяла коса, светли очи и румени бузи.