— Не знаем какво да очакваме. Единственото, което знаем е, че пациентката е имала сърдечна криза. Това засилва любопитството ни.
— Съдба! — каза детектив Сколар. — За ваше спокойствие и за спокойствие на семейство Бауман, сме готови да поставим двадесет и четиричасово наблюдение над къщата за няколко дни.
— Сигурен съм, че семейство Бауман ще го оценят. Аз, във всеки случай, ще спя по-добре.
— Дръжте ни в течение. — Детективът му подаде визитна картичка, преди да стисне ръката му. Останалите му колеги: е присъединиха.
— Мога ли да разменя с вас няколко думи? — обърна се Джак към Лиъм.
— Разбира се — усмихна се мъжът. — Тъкмо се канех да ви задам същия въпрос.
Двамата изпратиха полицаите до служебните им коли, които бързо бяха погълнати от индиговия мрак. Нощта падаше сякаш неохотно, насила, но краткият момент на колеблива борба между светлината и тъмнината бе отминал и сега всичко се сливаше в неразличима черна маса. Единствената светлина идваше от фронталния прозорец на къщата и от самотната улична лампа от отсрещната страна. Горе в тъмното небе тънкото резенче на луната надничаше през бухналия листак на дърветата.
— Какво ще кажете да седнем в моята лимузина? — предложи Лиъм, когато се приближиха до мизерния му „Форд“.
— Всъщност, даже изглежда красива отвън — засмя се Джак. Беше захладняло и температурата продължаваше да пада.
Двамата се облегнаха на колата и Джак му разказа за конфронтацията си с Тони Фасано, за заплахите и за юмручните схватки с другарчето му Франко. Лиъм слушаше внимателно.
— Познавам Тони Фасано — каза той. — Занимава с много различни неща, включително със спорове за персонални щети, а ето че сега и с дела за лекарска небрежност. Беше поел защитата дори на някакви долнопробни типове, откъдето всъщност го знам. Трябва да ви кажа, че е много по-умен, отколкото може би сте си мислили първоначално.
— Останах със същото впечатление.
— Допускате ли наистина, че той е в дъното на този опит за изнудване? Като се имат предвид хората, с които е близък, той може да се похвали с връзки.
— Стори ми се логично, тъй като ме заплаши, но после пък си помислих, че е твърде елементарно и глупаво за умен човек като него.
— Подозирате ли някого другиго?
— Всъщност, не — каза Джак. За миг се поколеба дали да не спомене идеята за заговор, но шансовете тази измишльотина да се окаже истина бяха нищожно малки и не си струваше.
— Ще проверя версията за Фасано — каза Лиъм. — Офисът му е в Норт Енд, така че е в нашата юрисдикция, но без никакви доказателства не можем да направим кой знае колко, особено за кратък период от време.
— Знам — кимна Джак. — Оценявам времето, което ни отделихте тази вечер. Страхувах се, че семейство Бауман няма да съобщят на полицията.
— Готов съм да направя всякаква услуга на стария си приятел Лу Солдано. Останах с впечатлението, че двамата сте доста близки.
Джак кимна и се засмя вътрешно. За пръв път бе срещнал Солдано по времето, когато и двамата преследваха Лори. Не можеше да отрече, че му бе длъжник — когато детективът разбра, че няма големи шансове да спечели Лори, той се спусна да помага на Джак.
— С което стигнахме до последното — каза Лиъм. Той отключи колата си и се разрови в една чанта на предната седалка. Обърна се към Джак и му подаде чипонос трийсет и осемкалибров „Смит & Уесън“. — По-добре внимавай с него, защото това е нещо, което обикновено не правя.
Джак обърна револвера в ръката си. Той блестеше в мрака, отразявайки светлината, която идваше от прозорците на къщата.
— Използвай го само ако си сто и десет процента сигурен — погледна го настойчиво Лиъм. — Като се надявам да не ти се наложи.
— Само ако ситуацията е на живот или смърт — увери го Джак. — Но щом момичетата не са тук, може би не ми е нужен. — И той подаде оръжието обратно на Лиъм.
— Задръж го. На няколко пъти са те нападали. Винаги можеш да ми го върнеш. Кога си заминаваш?
— Утре по някое време, което е още една причина да не вземам оръжието.
— Вземи го! — настоя Лиъм и му подаде визитната си картичка, преди да заобиколи колата и да отвори вратата към шофьорското място. — Ще ми го дадеш, преди да си тръгнеш, или ще го оставиш в плик с името ми в главното управление. Не обяснявай какво има вътре.
— Ще бъда внимателен — обеща Джак. След което добави шеговито: — Тава е второто ми име.
— Не и според Лу — разсмя се Лиъм. — Но ми каза, че си изключително отговорен тип, на което впрочем разчитам.
Двамата се сбогуваха, детективът се метна в колата си и бързо изчезна в тъмнината.