— Това е двойна трагедия — каза Джак. — Професията не може да си позволи да се лиши от най-кадърните си клиницисти, нито пък пациентите ти.
— Ако изгубя, никога няма да мога да погледна пациент, без да се тревожа, че може да ме осъди и да ме подложи отново на подобен род преживявания. Това бяха най-лошите осем месеца в живота ми.
— Но какво би могъл да правиш, ако не практикуваш? Имаш малки деца!
Крейг вдигна рамене.
— Може би да работя в голяма фармацевтична компания. Съществуват много възможности. Познавам няколко души, които тръгнаха по този път. Друга възможност е да подновя научните си изследвания.
— Смяташ ли, че това ще те удовлетворява?
— Защо не? Проблемите са интересни.
— За да завършим темата — каза Джак, — докато бях навън преди малко, се сетих за нещо и се запитах дали да не се кача при вас горе.
— За какво?
— За Пейшънс Станхоуп. Получих всички папки по делото, които съм прочел няколко пъти. Включително твоите протоколи. Единственото нещо от болницата, обаче, е документът от спешното.
— Да. Тя така и не се съгласи на никакви други изследвания.
— Знам, но няма никакви лабораторни изследвания, освен споменатите в бележките, няма и предписания. Това, което се питам е дали в болницата може да се случи голяма грешка, като например даване на погрешно лекарство или предозиране. Ако е така, отговорният за това човек може отчаяно да се опитва да прикрие следите и да е дяволски щастлив, че те е натопил ти да отговаряш. Знам, че е само теоретична възможност, но не е чак толкова абстрактна, колкото идеята за заговора. Ти какво мислиш? След станалото днес следобед е съвършено ясно, че някой силно, много силно е против правенето на аутопсия и ако не можем да държим отговорен за това Фасано, причината може да е нещо друго, освен пари.
Крейг се замисли за известно време.
— Поредната безумна мисъл, макар и да е интересна.
— Предполагам, че по време на разследването, всички свързани със случая протоколи от болницата са били получени.
— Така мисля — каза Крейг. — Ето ти един аргумент срещу подобна теория — аз бях там с пациентката през цялото време. Щях да усетя, ако имаше нещо такова. Ако е имало предозиране или даване на погрешно лекарство, обикновено е налице видима промяна в статуса на пациента. А такава нямаше. От момента, когато за пръв път я видях в дома й, до момента, в който бе обявена за мъртва, тя просто гаснеше, не реагираше на нищо, което правехме.
— Добре — кимна Джак. — И все пак ще имам едно наум, когато се захващам с аутопсията. Независимо от всичко съм планирал токсикологично изследване, ако има шансове за свръхдоза или погрешно лекарство, това е много по-важно.
— Какво ще покаже подобно изследване?
— Обичайните лекарства, дори някои не толкова обичайни, ако са в достатъчно висока концентрация.
Крейг пресуши втората си чаша, погледна към бутилката и си помисли дали няма да е добре да си налее трета. Той се изправи.
— Съжалявам, че не съм добър домакин, но имам среща с любимия си хипнотичен агент.
— Не е добра идея да смесваш алкохол с приспивателни.
— Нима? — произнесе Крейг с пресилена усмивка. — Не съм и подозирал.
— Ще се видим сутринта — каза Джак, преструвайки се, че не долавя предизвикателния му поглед.
— Да не би да се боиш да не дойдат лошите момчета? — попита язвително Крейг.
— Не, не се боя.
— Нито пък аз. Не и докато аутопсията не е направена.
— Имаш ли нещо наум? — вдигна вежди Джак.
— Разбира се, че имам, особено след като ти ми каза, че шансовете да се открие нещо са малки, а Рандолф заяви, че независимо какво бъде намерено, то няма да повлияе решението на съда.
— Казах, че шансовете са малки, преди някой да нахълта в къщата ти, за да те предупреди да не се захващам да търся. Но това не е аргумент. Зависи от теб и Алексис.
— Тя е убедена.
— Добре, а ти? Трябва да ми кажеш, Крейг. Искаш ли да правя аутопсията?
— Не знам какво да мисля, особено след двата двойни скоча.
— Защо не ми кажеш окончателното си решение утре — предложи Джак. Вече губеше търпение. Крейг не беше най-лесният човек дори и без двата двойни скоча.
— Що за човек трябва да е, за да тръгне да тероризира три малки деца? — избърбори Крейг.
Джак вдигна рамене. Беше от онези въпроси, които не се нуждаеха от отговор. Пожелаха си лека нощ и се разделиха.
Джак остана на дивана и се протегна назад, загледан в изкачващия се по стъпалата Крейг, който залиташе несигурно. Дали пък не трябваше да отиде по някое време през нощта и да го провери как е?
Той се изправи и се протегна. Усети тежестта на револвера и отново го заля приятното чувство за сигурност. Погледна часовника си. Беше прекалено рано да си ляга. Хвърли поглед към черния екран на телевизора: и без това нямаше нищо интересно. Поради липса на по-добър план, реши да вземе папката по делото и да я занесе в кабинета. Като човек с навици, той седна на същия стол, на който седеше и предишния път. Светна стоящата лампа и започна да се рови из многобройните листове, опитвайки се да открие болничния протокол от спешното.