Джак стисна волана отчаяно и се съсредоточи върху четирилентовия трафик на високоскоростната магистрала. В последната секунда затвори очи, тъй като в тази част на пътя нямаше банкет, което означаваше, че няма друг избор, освен да се присъедини към потока от коли в отдалечената дясна лента. Въпреки, че предишните му идвания в Бостън го бяха убедили в агресивността на тукашните шофьори, не можеше да им отрече бързите реакции. И независимо от настъпилата какофония от гневни клаксони и скърцащи гуми, се оказа притиснат между два автомобила на не повече от шест стъпки зад предния и на сантиметри от задния. За съжаление колата отзад се оказа един заплашителен Хамър, който стоеше, без да помръдва — индикация за гнева на шофьора вътре.
Джак се опита да се приспособи към скоростта на предната кола, макар да му се струваше, че онзи се движи прекалено бързо, като се има предвид отвратителното време. Не че имаше голям избор. Не изпитваше голяма охота да забавя от страх, че Хамъра ще го притиска по същия начин, както беше направил онзи проклет черен Кадилак. Той отчаяно го затърси с очи в задното огледало, но не беше лесно. Колата отпред приличаше на размазано петно от водна боичка, независимо от работата на чистачките. Не откри Кадилака, но за сметка на това улови погледа на онзи от Хамъра, който му показа юмрук и среден пръст.
Необходимостта да се концентрира върху пътя не беше единственото, което му пречеше да открие нападателя си. Водните струи, които шибаха отвън и запотените стъкла, както и препускащите край него коли и особено камиони, пръскаха кал във всички посоки.
Внезапно от дясната му страна се мерна знак, указващ къде могат да обърнат инвалидни колички. Трябваше да вземе бързо решение, тъй като при скоростта, с която се движеха неговата кола и останалите, възможността скоро щеше да бъде пропусната. Джак импулсивно сви надясно от линията на трафика и натисна спирачки, като се мъчеше да не позволи на колата да занесе.
Най-после с голямо облекчение успя да я овладее, но нямаше време за почивка. В огледалото за обратно виждане съзря черния Кадилак да напуска линията на трафика точно както бе направи той самият.
Пое си въздух, стисна волана толкова здраво, че кокалчетата на пръстите му побеляха и скочи върху педала за газта. Ускорението бе впечатляващо. Напред внезапно изникна ограденият край на изхода, което го принуди отново да се вреже в трафика. Този път не беше така безразсъден, но предизвика същата ярост у шофьорите отзад. Само че не му пукаше, като знаеше, че онзи с черния Кадилак продължава да го преследва.
Няколко мили по-надолу по пътя беше неговата отбивка, която изненадващо се показа отстрани на далечното ляво платно. Не много далеч след нея се намираше кантонът, маркиращ края на платената отсечка. Той се опита да прецени кое е по-добре. Кантонът означаваше служител и може би дори щатски полицай, което беше добре, но означаваше и дълги опашки, което беше лошо. Въпреки че Дейвид Томас беше взел оръжието на Франко, Джак знаеше, че мъжът несъмнено ще си осигури друго. Ако Франко беше достатъчно луд да го блъсне, опитвайки се да го изкара от пътя, нямаше да има и кой знае какви скрупули да стреля по него. Изходният път имаше по-малко персонал и никакви полицаи, което бе лошо, но пък нямаше опашки, особено в двете бързи плътна, което бе добре.
Докато претегляше тези възможности, Джак смътно осъзна, че в далечината зад сградите се виеше междущатското шосе. Не се задълбочи много в тези мисли, тъй като нямаше намерение да излиза от трафика за втори път. Това, което не бе преценил обаче, беше че Кадилака ще спре в аварийното платно, за да го спипа.
Това стана ясно едва когато се изравниха и Джак го видя. Страничното стъкло откъм шофьора бе спуснато. Франко въртеше волана с една ръка, а в другата държеше оръжие, което се подаваше от прозореца. Джак натисна спирачките и в същия този момент стъклото откъм пасажерската седалка се разби на милион парченца и един куршум се заби в пластмасовото табло.
Мъжът отзад натискаше клаксона на колата си непрекъснато, побеснял от яд и Джак можеше да го разбере напълно. Факт беше, че благодарение на него бе избегнат сблъсъкът и Джак вече нямаше никакви основания да се оплаква от бостънските шофьори.
След натискането на спирачките той натисна педала на газта до дупка и използва новопридобитата си техника на смесване, за да пресича паралелно няколко платна на трафика. Сега всички превозни средства около него надуха клаксони. Джак не можеше да лежи на лаврите си, тъй като Франко прояви още по-голямо майсторство и в момента бе само през една кола зад него. Отпред Джак видя знака за отбивката си, Олстън-Кеймбридж, която бързо се приближи и остана зад него. Той импулсивно взе решение, разчитащо на подвижността на неговия Хюндай Акцент, който бе в състояние да взема по-остри и бързи завои от тромавия расов Кадилак. Франко спомогна за оставането му в платното, по всяка вероятност, избягвайки използването на сравнително празното ляво платно, от страх да не бъде изтласкан от пътя при бързо приближаващият се изход.