— Не е трябвало да го казва — въздъхна Джак. — Дори и да е истина.
— Нататък стана дори по-лошо — повиши несъзнателно тон Алексис.
— Извинете — произнесе един глас отзад и някой потупа Джак по рамото.
— Не можем да слушаме — обясни наблюдателят.
— Съжалявам — сконфузи се Джак. Той се обърна към сестра си: — Какво ще кажеш да излезем за малко в коридора?
Тя кимна. Очевидно имаше нужда от почивка.
Двамата се изправиха и като се стараеха да не вдигат шум, минаха между редиците. Отвън седнаха на една пейка с кожена тапицерия.
— Не мога да разбера тези воайори докога ще се взират в живота ми — простена тя. — Проклет процес!
— Чувала ли си някога думата „schadenfreude“? — попита Джак, спомняйки си, че само преди половин час бе размишлявал за собствената си реакция по отношение на бъркотията, създадена от Крейг.
— Припомни ми, ако обичаш.
— Немска е. Отнася се за случаите, когато хората ликуват, когато някой има проблеми и трудности.
— Да, забравила съм я. Но идеята ми е ясна. Като се има предвид до каква степен е разпространено това чувство, странно е, че на английски няма дума за това. По дяволите, точно това е, което таблоидите продават. Но няма значение, всъщност знам защо хората са тук да гледат изпитанието, на което е подложен Крейг. Те възприемат докторите като силни, успели хора. Затова не ми обръщай внимание.
— Добре ли си?
— Като изключим главоболието съм добре.
— Как са децата?
— Както изглежда, справят се успешно. За тях това е нещо като ваканция, не ходят на училище, стоят при баба си. Не са ми се обаждали. Ако имаше някакви проблеми, досега да са ме потърсили поне десет пъти.
— Аз пък имах отвратителна сутрин.
— Наистина ли? Какво стана с аутопсията? Направо се надяваме на чудо.
Джак й разказа накратко за сутрешните си преживелици и за изпитанията по щатската магистрала. Алексис слушаше с отворена уста и изражението й ставаше все по-смаяно и тревожно.
— Добре съм, добре съм. Колата пострада повече. Знам, че Франко е ранен. Сигурно е в някоя болница. Няма да се изненадам, ако е под арест. Съобщих за инцидента на същия бостънски детектив, който идва у вас предишната вечер. Предполагам, че органите на властта няма да погледнат благосклонно на стрелба с огнестрелно оръжие по Масачузетската магистрала.
— Мили боже! — въздъхна Алексис. — Съжалявам, че си преживял подобно нещо. Не мога да не си помисля, че аз съм виновна за това.
— Не се самообвинявай! Ще ти кажа само, че случващото се няма да ме откаже от проклетата аутопсия!
— Докъде стигна?
Джак й описа разговорите си с Харолд Лангли, Уолтър Стросър и Пърси.
— След всичките тези усилия се надявам да излезе нещо… Ами заминаването ти? Ако се наложи да летиш утре сутринта?
— Каквото трябва да стане ще стане — вдигна рамене той. Нямаше желание да навлиза подробно в тази трудна тема.
— Ами Лори? Тя какво мисли?
— Още не съм й казал — призна Джак.
— Пресвети боже! Това съвсем не е най-подходящият начин да започна отношенията си с бъдещата си снаха.
— Знаеш ли, мисля че трябва да се върнем и да видим какво става в залата — опита се Джак да промени разговора. — Канеше се да ми разкажеш защо свидетелствата на Крейг не са минали както трябва.
— След като обвини Тони, че е адвокат-лешояд, започна да укорява съдебните заседатели, че не му били равни. Не били в състояние да преценяват действията му, тъй като никога не им се било налагало да спасяват човешки живот, както той се опитал да спаси Пейшънс Станхоуп.
Джак се плесна по челото изумен.
— И какво направи Рандолф?
— Всичко, което можеше. Стана и започна да обяснява какво е имал предвид Крейг, но от това нямаше кой знае каква полза. Поиска прекъсване, но съдията попита Крейг дали се нуждае от почивка и Крейг отказа, поиска да продължат.
Джак поклати глава.
— Крейг си е най-върлият враг, въпреки…
— Въпреки какво? — погледна го въпросително Алексис.
— Крейг има право. В известен смисъл той говори от името на всички лекари. Хващам се на бас, че всички лекари, които са имали нещастието да преживеят подобен процес, се чувстват по същия начин. Само дето не биха го казали.
— Ами той също не биваше да го казва. Ако аз бях съдебен заседател, който изпълнява гражданския си дълг, и започнат да ми отправят подобни упреци, щях да съм по-склонна да се оставя на ласкателствата и да повярвам на интерпретацията на събитията, които прави Тони.