— Това ли беше най-лошата част?
— О, имаше още. Тони накара Крейг да признае, че все пак е подозирал, че фаталното домашно посещение е било за спешна помощ, както твърди Лиона и че не е изключвал вероятност от сърдечна криза. Накара го да признае също, че разстоянието от дома на Станхоуп до Симфоничната зала е по-късо, отколкото от болницата до залата и че е нямал търпение да отиде на концерта преди започването му, за да се изфука с гаджето си. И особено обвиняващото — че е казал всичките не особено ласкателни думи за Пейшънс Станхоуп пред онази уличница, Лиона, включително това, че смъртта на Пейшънс била истинска благословия за всички.
— О! — поклати Джак отчаяно глава. — Това не е никак добре!
— Наистина не е добре. Крейг се представи като арогантен лекар, който се е интересувал единствено от това да отиде на концерта навреме с любовницата си, а не да се погрижи за пациентката си.
Джак се изправи.
— И какво направи Рандолф на кръстосания разпит?
— Ще бъде най-точно, ако кажа, че се опита да поправи щетите. Да реабилитира Крейг по всяко отделно обвинение. Когато ти дойде, Крейг говореше за разликата в състоянието на Пейшънс Станхоуп, когато е пристигнал в къщата и онова, което му е казал по телефона господин Станхоуп. Рандолф бил напълно убеден, че Крейг не е споменавал нищо за сърдечна криза, когато е разговарял с Джордан. Разбира се, това е напълно противоположно на думите на Джордан по време на свидетелските му показания.
— Как според теб съдебните заседатели приеха кръстосания разпит в сравнение с прекия?
— Имах чувството, че изглеждат по-безстрастни от преди, но това може да се дължи на отчаянието ми. Не съм оптимист след прекия разпит на Крейг. Рандолф наистина здравата се измъчи с него. Каза ми тази сутрин, че имал намерение да помоли Крейг да разкаже историята на живота си като противодействие на опита на Тони да го срине напълно.
— Защо не — вдигна рамене Джак. Макар да не беше кой знае колко ентусиазиран, сърцето му се свиваше като гледаше измъченото лице на сестра си. Как ли й се отразяваше целият този хаос, униженията, които всекидневно трябваше да преглъща пред толкова много непознати? Джак така и не одобри никога отношенията им, още от първия път, когато се бе запознал със зет си преди шестнайсет години. Сестра му и Крейг се бяха запознали по време на стажа си в „Бостън Мемориал Хоспитал“ и му бяха гостували, докато траеше годежът им. Джак го бе оценил като егоцентричен и едностранчив тип, който не се интересува от нищо друго, освен от медицина. Но сега, когато ги гледаше в дома им, въпреки трудностите, трябваше да признае пред себе си, че в известен смисъл се допълваха. Алексис имаше донякъде зависим характер, проявен още в детските й години, който се съчетаваше добре със самовлюбената, нарцистична природа на Крейг. Те наистина се допълваха взаимно.
Джак се отпусна на стола си и се облегна назад. Рандолф стоеше пред катедрата в пълния си аристократичен блясък. Крейг беше в свидетелската ложа, леко приведен, с отпуснати рамене. Адвокатът говореше отривисто, с добре артикулиран мелодичен глас, докато този на Крейг звучеше вяло и измъчено.
— Д-р Бауман — произнесе напевно Рандолф. — Знам, че сте искали да станете лекар от момента, в който сте получили подарък детски лекарски комплект, с който не сте се разделяли. Били сте само на четири години и вече сте мечтаели да лекувате родителите си и по-големия си брат. Но аз разбирам, че е имало едно особено събитие в детството ви, което особено е затвърдило този алтруистичен избор на кариера. Бихте ли разказали на уважаемия съд този епизод?
Крейг прочисти гърлото си.
— Бях петнайсетгодишен, в десети клас. Бях се опитал да вляза във футболния отбор, но не успях, което бе голямо разочарование за баща ми, тъй като по-големият ми брат беше страхотен играч. Взеха ме за домакин, което не беше нищо повече от момче, което да им носи водата. По време на почивките търчах по игрището с кофа, черпак и картонени чаши. Веднъж един от нашите играчи беше контузен и обявиха почивка. Аз се втурнах към игрището с кофата, но когато се приближих, видях, че раненият е един мой приятел. Вместо да занеса кофата до стълпените играчи, изтичах към приятеля си. Това, което видях, ме уплаши. Кракът му беше счупен лошо и шпайкът му стърчеше под неестествен ъгъл, докато той се гърчеше от болка. Бях толкова ужасен от неговото страдание и своята безпомощност, че в онзи момент осъзнах, че не само искам, но и че трябва да стана лекар.
— Това е трогателна, покъртителна история — каза Рандолф, — заради импулсивната ви реакция на състрадание и факта, че това ви е мотивирало да тръгнете по един наистина труден път. Не е било лесно за вас да станете лекар, д-р Бауман, и този алтруистичен подтик, който така красноречиво описахте, трябва да е бил наистина силен, щом сте били в състояние да преодолеете пречките, които сте срещнали. Бихте ли разказали нещо за вашата история?