Лори вдигна рамене.
— Тук те открих. Надявах се да им отговоря този следобед преди уикенда.
Джак хвърли бърз поглед към санитаря.
— И коя е датата?
— Девети юни, в един и трийсет. Какво мислиш?
Джак се ухили.
— Какво трябва да мисля? Мина доста, докато най-накрая се решим на тази стъпка. Мислех си, че ще е например следващия четвъртък.
Лори се разсмя. Звукът се заглушаваше от пластмасовата маска върху лицето й, която бързо се замъгли.
— Това, което казваш, е мило. Но майка ми винаги е мечтала за юнска сватба. На мен лично юни ми се вижда подходящ, защото времето ще е хубаво не само за сватбата, но и за медения месец.
— Аз съм съгласен — каза Джак и хвърли повторен поглед по посока на Мигел. Дразнеше се, че санитарят виси тук, без да мръдне, и че явно надава ухо към разговора.
— Има само един проблем. През юни се правят толкова сватби, че в църквата на „Ривърсайд“ всички съботни дни от месеца са заети. Както и да е, девети юни се пада петък. Имаш ли нещо против.
— Петък, събота — за мен няма значение. Аз съм лесен.
— Чудесно. Всъщност, аз предпочитах събота, тъй като е традиционно и е по-удобно за гостите, но няма такава възможност.
— Хей, Мигел! — извика Джак. — Кога ще свършиш с това миене? Не го превръщай в дело на живота си.
— Напълно съм готов, д-р Степълтън. Просто чакам да приключите и да погледнете тук.
— О! — възкликна Джак, леко смутен от предположението, че санитарят е подслушвал. Той се обърна към Лори: — Съжалявам, но трябва да продължа.
— Няма проблем — кимна тя и тръгна след него към умивалника.
Мигел се отдръпна.
— Има и нещо друго, което разбрах и което искам да споделя с теб.
— Давай — каза Джак, като методично започна да оглежда храносмилателната система, започвайки от хранопровода.
— Знаеш, че никога не съм се чувствала напълно удобно в твоя апартамент, главно заради мръсната сграда. — Джак живееше на четвъртия етаж в порутен блок без асансьор на 106-а улица точно срещу кварталното игрище, за чийто пълен ремонт бе платил от джоба си. Воден от упоритата вяра, че не заслужава комфорт, той живееше значително под финансовите си възможности. Присъствието на Лори обаче бе променило уравнението.
— Не искам да наранявам чувствата ти — продължи тя. — Но с наближаването на сватбата трябва да помислим за това къде ще живеем. Затова си позволих да проверя кой е собственикът, когото компанията за мениджмънт, на която плаща наем, не желаеше да разкрие. Както и да е, научих кои са собствениците и се свързах с тях, за да видя дали имат нещо интересно в продажба. И познай какво! Заинтересовани са, при условие, че бъде закупена в настоящото си състояние. Мисля, че това разкрива някои интересни възможности. Ти как мислиш?
Джак беше спрял работата си по време на нейната тирада и сега се обърна към нея.
— Сватбени планове над масата за аутопсии, а сега кроежи за уютно домашно огнище над умивалника с вътрешности. Не ти ли се струва, че това не е най-подходящото място за такива разговори?
— Разбрах тези неща преди броени минути и бързах да ти ги кажа, така че да имаш време да мислиш по въпроса.
— Страхотно — каза Джак, потискайки почти неудържимото си желание да произнесе нещо хапливо. — Мисията — изпълнена. Но какво ще кажеш да обсъдим идеята за купуването и ремонта вкъщи на чаша вино и салата от арукула в малко по-приятна обстановка?
— Чудесно. — Тя се засмя щастливо. — Ще се видим в апартамента. — След което се обърна и излезе.
Джак продължи да се взира във вратата още известно време, след като тя се беше затворила.
— Страхотно е, че ще се жените — наруши Мигел тишината.
— Благодаря. Не че е тайна, но не е и публично достояние. Надявам се да го имаш предвид, нали?
— Няма проблеми, д-р Степълтън. Но трябва да ви кажа от опит, че една женитба променя всичко.
— Колко си прав само — каза Джак. И той го знаеше добре от собствен опит.
1.
Бостън, Масачузетс
(осем месеца по-късно)
Понеделник, 5 юни 2006 г.
9:35 сутринта
— Всички да станат! — извика униформеният съдебен служител, когато излезе от кабинета на съдията. Държеше бял жезъл.
Непосредствено зад пристава се показа съдията, загърнат в надиплена черна тога. Беше едър афроамериканец с увиснала долна челюст, посивяла къдрава коса и мустаци. Тъмните му пронизващи очи обходиха залата, докато изкачваше двете стъпала със силни, уверени крачки. След като застана до стола си, той се обърна към залата — от дясната му страна стоеше американското знаме, а от лявата — това на щата Масачузетс, и двата пилона завършваха с орли. Известен с честността си и познаването на закона, както и с избухливия си нрав, той бе въплъщението на непоколебимата власт. Един ярък слънчев лъч — сякаш да подчертае внушителния му ръст — мина над ръба на транспарантите, дръпнати към металните конзоли, разделящи крилата на прозорците, и се плъзна по главата и раменете му. С гордата си осанка и този златист ореол той приличаше в момента на езически бог.