— Чуйте, чуйте, чуйте — прозвуча баритонът на служителя с бостънски акцент. — Всички, които имат да изложат нещо пред уважаемите съдии на Върховния съд със седалище Бостън и окръг Съфок, приближете се и ще бъдете чути. Бог да пази щата Масачузетс. Седнете.
Напомняща ефекта от завършването на националния химн на някое спортно събитие, командата на пристава предизвика шум и размяна на реплики, когато присъстващите в съдебна зала 314 започнаха да заемат местата си. Докато съдията местеше купчината от листи и каната с вода пред него, чиновникът, седящ на едно бюро точно под съдебната скамейка, извика:
— Наследниците на Пейшънс Станхоуп и други срещу д-р Крейг Бауман. Председателства почитаемият съдия Марвин Дейвидсън.
С подчертано преднамерено движение съдията отвори един калъф и извади от него чифт очила за четене без рамки, които позиционира ниско на носа си. След това огледа масата на пристава и произнесе:
— Моля адвокатите да се представят за протокола. — За разлика от пристава, той нямаше акцент и гласът му бе в басовия регистър.
— Антъни Фасано, Ваша чест — избърбори бързо адвокатът на ищеца с акцент не по-различен от този на пристава, докато заставаше в полуизправено положение. — Но повечето хора ме наричат Тони — и той посочи с ръка надясно. — Тук съм от името на ищеца, Джордан Станхоуп. — Ръката му направи жест надясно. — До мен е талантливата ми колежка госпожа Рене Релф. — Той се отпусна бързо на седалката си, сякаш се срамуваше да е в центъра на вниманието.
Очите на съдия Дейвидсън се преместиха настрани към масата на защитата.
— Рандолф Бингъм, Ваша чест — каза адвокатът на защитата. За разлика от адвоката на ищеца, той говореше бавно, натъртвайки всяка сричка с мелодичния си глас. — Представлявам д-р Крейг Бауман и ме придружава господин Марк Кавендиш.
— Предполагам, че вече сте готови да започнем — каза съдия Дейвидсън.
Тони само кимна одобрително, докато Рандолф отново стана.
— Има няколко молби за предварително прекратяване преди процеса.
Съдията погледна към Рандолф, за да му внуши, че не е искал или че няма да нужда да му се напомня за предварително прекратяване. След което погледна надолу и започна да прелиства документите пред себе си. Начинът, по който го правеше, показваше, че е ядосан, сякаш коментарът на Рандолф бе провокирал небезизвестното презрение, което изпитваше към адвокатите като цяло. Той прочисти гърлото си, преди да каже:
— Исканията за прекратяване се отхвърлят. Впечатлението на журито е, че никое от предложените доказателства или свидетелски показания не е нито толкова картинно, нито прекалено сложно за заседателите да го обмислят. Следователно всички молби за прекратяване се отхвърлят. — Той вдигна очи и погледна намръщено Рандолф, сякаш казвайки: „Примири се“, преди да се обърне към пристава: — Чака ни работа. — Беше известен и с това, че обича да придвижва нещата напред.
Сякаш по даден знак, сред редиците на наблюдателите се надигна ропот. Но разговорите не траяха дълго. Чиновникът бързо прочете шестнайсет имена от евентуалните заседатели и приставът отиде да ги доведе. След няколко минути шестнайсетте души влязоха и се заклеха да говорят истината. Събраните бяха видимо различни и разделени почти по равно мъже и жени. Имаше както бели, така и цветнокожи, а облеклото им варираше от строги бизнес-костюми до тениски и сандали, някои с опънати от страхопочитание лица, а други с нагли, безочливи физиономии. Групата зае местата в ложата на съдебните заседатели.
Съдия Дейвидсън направи кратко встъпление, за да благодари на присъстващите, че изпълняват дълга си и наблегна колко важно е вярното изложение на фактите. Описа набързо какъв е принципът на подбора, макар да знаеше, че вече са уведомени. След това започна да задава въпроси, за да определи подходящите, с надеждата да отсее измежду тях онези с евентуални предубеждения срещу ищеца или ответника. Целта беше, подчерта той, справедливо правосъдие.
— Правосъдие, глупости! — промърмори под нос Крейг Бауман. Той си пое дълбоко въздух и се размърда на стола си. Не беше предполагал колко напрегнат ще е. Вдигна свитите си в юмруци ръце и ги облегна върху масата, след което започна нервно да свива и опъва пръстите си. Беше облякъл един от най-консервативните си сиви костюми, бяла риза и вратовръзка — всичко избрано по съвет на адвоката му, Рандолф Бингъм, седящ от лявата му страна.