Доколкото отвратителното поведение на Лиона в офиса целеше да усложнява живота му, то бе търсен от нея ефект върху съдебното дело. Първият намек за беда бе появата й в списъка със свидетели на Тони Фасано. Но докъде чак можеше да стигне стана ясно едва по време на показанията й, което беше болезнено за Крейг, тъй като бе принуден да види дълбочината на гнева й, когато го унижи, описвайки насмешливо липсата му на смелост.
Преди показанията Крейг беше признал пред Рандолф подробностите от връзката си с Лиона, така че адвокатът му знаеше какво да очаква и какви въпроси да зададе. Беше предупреден също така колко безотговорно словоохотлив е бил по отношение смъртта на пациентката си в нощта на връчването на призовката. Дали от злоба или просто имаше добра памет, Лиона беше съобщила всичко, казано от Крейг за Пейшънс Станхоуп, включително, че мрази тази жена, че я е наричал хипохондрична кучка и твърдението му, че смъртта й била истинско избавление за всички. След тези разкрития дори несекващият оптимизъм на Рандолф за крайния изход на делото се разклати. Когато двамата с Крейг напуснаха офиса на Фасано на втория етаж на „Хановър стрийт“ в северен Бостън, Рандолф беше по-неразговорлив и мрачен от обикновено.
— Тя няма да ми помогне по делото, нали? — беше попитал Крейг, като напразно се надяваше страховете му да не се сбъднат.
— Надявам се това да е единствената изненада, която имаш за мен — отвърна Рандолф. — Бъбривостта ти успя да усложни достатъчно нещата. Моля те, кажи ми, че не си говорил по подобен начин пред никого другиго.
— Не съм.
— Слава богу!
Когато се качиха в чакащата ги кола, Крейг призна пред себе си, че презира отношението му на превъзходство, макар че по-късно щеше да разбере, че онова, което мрази, е зависимостта, която го свърза с адвоката. Винаги се бе възприемал като самостоятелен човек, който се бори сам срещу препятствията по пътя си. До този момент. Сега не можеше да се справи сам. Нуждаеше се от него и в резултат чувствата му се люшкаха напред назад в месеците преди процеса, в зависимост от това как се развиват нещата.
Крейг разбра, че Рандолф е раздразнен, когато Тони използва своя последен предупредителен удар и отстрани от процеса един от свидетелите — управител на частна болница. Рандолф започна да барабани с пръсти по жълтия си бележник. В отговор на това той пък отхвърли бездомника с огромната тениска.
Крейг се замисли отново за показанията на Лиона и въпреки, че бяха може би най-лошите показания за крайния изход на делото, те не бяха най-лошото от емоционална гледна точка. Тази съмнителна чест се падаше на собствените му показания и на показанията на експертите на Тони Фасано. За ужас на Крейг, Тони безпроблемно бе намерил местни експерти, които да се съгласят да свидетелстват и списъкът беше впечатляващ. Всички те бяха хора, които той познаваше, и които го познаваха. Първият, дал показания, бе кардиоложката, която му помагаше при опитите за реанимиране. Казваше се д-р Мадлин Марди. Втори беше д-р Уилям Тардоф, шеф на кардиологията в „Нютън Мемориал Хоспитал“, а третият — което бе най-обидно за него — бе д-р Херман Браун, шеф на кардиологията в Харвардското медицинско училище. И тримата потвърдиха, че първите минути след сърдечен удар са най-критични по отношение на оцеляването. Единодушни бяха също, че обикновено в такива случаи пациентът трябва да бъде изпратен в болница колкото е възможно по-бързо и всяко забавяне би било проява на безотговорност. Макар и тримата да изразиха мнението, че при инфаркт на миокарда няма защо да се прави домашно посещение, Рандолф успя да ги накара да повярват, че Крейг не е знаел, че пациентката страда от сърдечен проблем, преди да я посети. Двама от експертите се съгласиха, че Крейг е проявил готовност да направи визита на пациентката, макар и да не е знаел каква е диагнозата.
Докато за Крейг показанията на експертите бяха обида, адвокатът му ги прие като напредък по случая. Това, което тревожеше Крейг бе, че тези лекари бяха уважавани негови колеги и готовността им да свидетелстват бе явна критика на работата му като лекар. Това се отнасяше особено силно за д-р Херман Бауман, който бе негов наставник в медицинското училище и се грижеше за него по време на стажа му. Именно неговата критика го засегна най-силно, тъй като точно той бе човекът, който бе насърчавал Крейг като студент. И сякаш за да станат нещата още по-лоши, Крейг не беше в състояние да привлече никой местен колега да свидетелства в негова полза.