Крейг почувства надигащо се отчаяние, докато очите му се местеха от лице на лице. С изключение на азиатката, никой не отвърна на погледа му. Помисли си, че съществуват минимални шансове някой от тези хора, може би без сестрата, да е наясно с това какво е да си лекар в днешно време. А в съчетание със свидетелските показания на Лиона, шансовете за успех в най-добрия случай изглеждаха далечни. Като се добавеха и изминалите ужасни осем месеца в изолация и безсъние, причинено от непрекъснатото превъртане в съзнанието на цялата афера — положението беше отчайващо. Той усещаше, че цялата тази история му бе отнела самоуважението, чувството за справедливост, неговата самоувереност и дори страстта му към медицината. Докато седеше и наблюдаваше съдебните заседатели, той се зачуди дали някога изобщо щеше да е в състояние да работи отново като лекар.
2.
Бостън, Масачузетс
Понеделник, 5 юни 2006 г.
10:55 сутринта
Тони Фасано хвана ръбовете на катедрата. Напомадената му зализана коса имаше впечатляваща лъскавина. Големият диамант на златния му пръстен хвърляше отблясъци на слънчевата светлина. Копчетата му за ръкавели допълваха достойно цялостната картина. Независимо от сравнително ниския ръст, боксьорската му стойка изглеждаше внушителна и силният му, мургав тен излъчваше здраве въпреки мръсножълтеникавите стени на залата.
След като замъкна един брадясал, странен субект до оградения с месингови пръчки подиум, той започна уводното си изявление.
— Дами и господа съдебни заседатели, искам да изразя личната си признателност, че сте дошли да подкрепите моя клиент, Джордан Станхоуп, в съда.
Тони направи пауза, за да погледне към Джордан, който остана невъзмутим и неподвижен като манекен. Беше облечен безукорно в тъмен костюм с назъбена бяла кърпичка в малкото джобче, подпрял поддържаните си ръце пред себе си с безизразно изражение.
Като се огледа наоколо, Тони насочи погледа си отново към заседателите. Сега той изразяваше безутешност.
— Господин Станхоуп бе в дълбока скръб, едва се съвзе след неочакваната кончина преди осем месеца на любимата си предана съпруга и вярна спътница в живота, Пейшънс Станхоуп. Беше трагедия, която не биваше да се случи и не би се случила, ако не беше този нечестен, небрежен и злоупотребяващ с положението си клиент на моя опонент, д-р Крейг М. Бауман.
Крейг инстинктивно се стегна.
— Как можа да изрече това този кучи син? — обърна се той шепнешком към адвоката си. — Мислех, че съдът е този, който трябва да се произнесе.
— Наистина е така. Позволява си да изказва твърдения и се държи подстрекателски. За съжаление, репутацията му е такава.
— Сега — продължи Тони, посочвайки към тавана с показалец, — преди да докажа с реални факти онова, което току-що казах, ще ви призная нещо. Не съм завършил Харвард, както моя уважаем колега опонент. Аз съм едно градско момче от Норд енд и понякога не мога да говоря толкова възвишено.
Водопроводчикът се изхили открито, а двамата бизнесмени пуснаха по една крива усмивка, въпреки видимото си раздразнение.
— Но ще се опитам — добави Тони. — И ако поне малко ви е грижа за онова, за което сте тук, ще ме разберете.
Трите домакини и пенсионираната учителка се усмихнаха на признанието на Тони.
— Смятам да съм напълно откровен с вас, добри хора — продължи той. — Така, както съм бил с моя клиент. Нямам голям стаж в делата за лекарска небрежност. Всъщност, това е първото ми дело.
Мускулестият пожарникар кимна одобрително на тази прямота.
— Може да се запитате: защо този италиански нахалник е поел делото? Ще ви кажа защо: за да защитя вас, себе си и моите деца от такива като д-р Бауман.
Лека изненада се изписа по лицата на повечето заседатели, когато Рандолф се изправи.