— В последната ти статия се говори за две различни натриеви каналчета — едно за сърдечния мускул и друго за нервите. По какво се различават?
— Те са структурно различни, което се установява на молекулярно равнище. А разбрахме, че са различни заради очевидно различното им отношение към тетродотоксина.
— Тетродотоксин? — вдигна вежди Джак. — Това не е ли токсинът, който убива японците, които ядат неправилно приготвено суши?
Крейг се засмя.
— Прав си. Това е суши, приготвено от неопитен готвач от специална риба в определен момент от нейния репродуктивен цикъл.
— Забележително — каза Джак и въздъхна. Беше дал възможност на Крейг да се поперчи, но нямаше търпение да продължи нататък. Макар и интересни, тези изследванията бяха твърде мъгляви за вкуса му. Като скачаше от тема на тема, Джак бе стигнал до извода, че Пейшънс Станхоуп е ключовият елемент за спечелване на делото за лекарска небрежност. — Ако адвокатът ти може да убеди журито, че тази жена е била хипохондричка — каквато наистина е била, — съдебните заседатели ще гласуват срещу ищеца.
В продължение на няколко секунди Крейг само стоеше и го гледаше.
— Ами — каза той след известно време, — интересно е, че го казваш, тъй като аз вече толкова пъти го повтарям на Рандолф Бингъм.
— И какво отговаря той?
— Нищо, доколкото си спомням.
— Мисля, че трябва да опиташ отново — каза Джак. — И като стана дума за починалата, се сещам, че не видях рапорта от аутопсията. Предполагам, че няма такъв. Прав ли съм?
— За съжаление, нямаше аутопсия. Диагнозата беше потвърдена от биологичното изследване. — Той сви рамене. — Никой не е очаквал дело за лекарска небрежност. Сигурен съм, че ако подозираха подобно нещо, медицинските следователи щяха да изискат аутопсия.
— Има още нещо в протокола, което ми се видя интересно — каза Джак. — Сестрата от спешното, Джорджина О’Кийф, която е била дежурна в „Нютън Мемориъл Хоспитал“. Записала е в бележките си, че пациентката е показала централна цианоза. Нещо, което не е споменала в показанията си. Върнах се назад и проверих. Разбира се, причината да съм толкова прецизен към темата е твоето показание, в което казваш, че си бил шокиран от степента на цианоза, когато си преглеждал пациентката. Всъщност, точно по този проблем е било несъгласието между теб и господин Станхоуп.
— Наистина имаше несъгласие — каза Крейг отбранително и част от предишната враждебност в гласа му се възвърна.
— Господин Станхоуп беше казал по телефона, цитирам: „Тя изглежда доста посиняла“, но когато отидох в къщата, тя имаше ужасна цианоза.
— Би ли я окачествил като „централна цианоза“, както госпожа О’Кийф?
— Централна или периферна, каква разлика има в случая? Сърцето й не изпомпваше достатъчно бързо кръвта през белите дробове. Имаше голямо количество деоксидирана кръв в кръвоносната й система. Това е, което в повечето случаи причинява цианоза.
— Въпросът е в степента на цианозата. Съгласен съм, че дълбоката цианоза предполага, че през дробовете не минава достатъчно кръв или че в тях няма достатъчно въздух. Ако е имало периферна цианоза, което ще рече, че кръвта просто се е събирала в крайниците, нямаше да е толкова подозрително.
— За какво намекваш? — попита Крейг нападателно.
— За да съм честен, ще ти кажа направо, че не знам. Като съдебен лекар се опитвам да държа съзнанието си нащрек. Нека те попитам така: що за отношения имаха починалата и съпругът й?
— Според мен доста странни. Определено не изглеждаха нежни. Съмнявам се, че са били близки, тъй като той ми съчувстваше при нейните пристъпи на хипохондрия.
— Виждаш ли, нас, патолозите, опитът ни е направил подозрителни. Ако аз бях правил тази аутопсия и като имам предвид цианозата, щях да потърся следи за задушаване или удушаване, просто за да изключа убийство.
— Това е абсурдно! — отсече Крейг. — Не е било убийство. Ставаш смешен, човече!
— Не допускам да е било. Просто разсъждавам над една възможност. Друга възможност е жената да е имала недиагностицирана аномалия в преградата, която да връща кръвта в посока отдясно-наляво.
Крейг нетърпеливо прокара пръсти през косата си, което промени вида му — преди уморен, но елегантен, сега той бе по-скоро леко раздърпан.
— Няма такова нещо!
— Откъде знаеш? Не ти е позволила да направиш никакви кардиологични изследвания, след провеждането на съмнителния тест за стрес, както си искал, което, между другото, не мога да разбера.
— Не бяхме в състояние да локализираме проблема, но имаме резултатите. Но си прав. Тя наистина отказа всякакви изследвания.