— Е, не е било Харвард, в това мога да се закълна. Както и да е, не мога да си представя да ме призове за свидетел. Казах му точно какво мисля за д-р Бауман. Мисля, че е свършил страхотна работа. Носеше в себе си дори портативна машина за ЕКГ и вече я бе изследвал за биомаркери, преди да пристигнат в спешното.
Джак кимна. Всичко това вече го беше прочел в показанията й, в които тя щедро сипеше похвали по адрес на Крейг.
Когато най-сетне млъкна, Джак каза:
— Това, за което исках да говоря с вас, беше всъщност цианозата.
— Какво за цианозата? — вдигна вежди д-р Мат Гилбърт. Обаждаше се за пръв път. Оживлението и припряността на Джорджина подчертаваха още повече спокойния му, уравновесен характер.
— Помниш, че имаше цианоза, нали — плесна го игриво по рамото сестрата, преди Джак да успее да каже нещо. — Изглеждаше посиняла като от преливане, когато я докараха.
— Не мисля, че изразът е много уместен — каза Мат.
— Нима? — вдигна вежди тя.
— Искате да кажете, че не си спомняте цианозата? — обърна се Джак към д-р Гилбърт.
— Смътно, но общото й състояние говореше за какво ли не.
— Описали сте го като „централна цианоза“ в бележките си — каза Джак на Джорджина. — Има ли някаква специална причина за това?
— Ама разбира се! Тя беше цялата посиняла, не само пръстите на ръцете и краката й, когато я сложиха на кислород и започнаха да й правят сърдечен масаж.
— Каква според вас може да е била причината? — попита Джак. — Мислите ли, че може да е аномалия в преградата, която причинява връщане на кръвта отдясно-наляво или пък голям пулмонален оток?
— Не знам за аномалия на преградата — обади се Мат. — Но изобщо нямаше пулмонален оток. Дробовете й бяха чисти.
— Спомням си още нещо — произнесе Джорджина внезапно. — Тя беше изключително отпусната и вяла. Когато й поставих втора система, ръката й беше като на парцалена кукла.
— Това според вас необичайно ли е? — попита Джак.
— Да! — Младата жена погледна д-р Гилбърт за потвърждение. — Обикновено има някакво съпротивление. Мисля, че това зависи до каква степен е в съзнание.
— Някой от вас да е забелязал кръвоизливи в очите, някакви странни белези по лицето или врата?
Джорджина поклати глава.
— Аз не съм. — След което погледна към Мат.
— Тревожех се толкова много за цялостното й състояние, че не съм обръщал внимание на подробностите — каза той.
— Защо питате? — полюбопитства Джорджина.
— Патолог съм — обясни Джак. — Научен съм да бъда подозрителен. Най-малкото, при внезапна смърт с цианоза трябва да бъде обмислен вариант за задушаване или удушаване.
— Това е друга гледна точка — каза Джорджина.
— Биомаркерно изследване потвърди сърдечна криза — произнесе Мат.
— Не се съмнявам, че е имало инфаркт на миокарда — каза Джак. — Но бих се поинтересувал дали е настъпил по естествен път или е бил предизвикан. Нека ви дам един пример. Преди години се занимавах с един случай — жена, може би няколко години по-възрастна от госпожа Станхауп, която бе получила сърдечна криза веднага, след като бяха насочили към нея оръжие и я бяха обрали. Беше лесно да се докаже темпоралната връзка и виновникът и до ден днешен е в затвора.
— Мили боже! — възкликна Джорджина.
След като им остави визитната си картичка с изписан върху нея клетъчен телефон, Джак се насочи към колата си. Отключи вратата и се вмъкна в купето. Междувременно бе станало четири часът. Той остана да седи неподвижен известно време, загледан в езерото отсреща. Мислеше за току-що проведения разговор с медицинския персонал по отношение случая на Крейг. Единият беше „за“, другият — „против“. Бедата беше, че Ноел бе този, който щеше да свидетелства, докато сестрата дори не бе включена в списъка на свидетелите.
Помисли си каква би трябвало да е следващата му стъпка. Може би трябваше да се върне в къщата на Бауман, да облече спортния си екип и да отиде с приятеля на Уорън на игрището на Мемориал драйв. От друга страна знаеше добре, че ако имаше някакъв шанс да помогне на зет си, той беше в това да направи колкото се може по-бързо аутопсия на Пейшънс Станхоуп, което на свой ред означаваше да се срещне с Джордан Станхоуп и да вземе от него разрешително за ексхумацията. Проблемът беше как да го накара да подпише. Не можеше да измисли никакъв логичен трик и в края на краищата се примири, че ще трябва да импровизира, докато се опитва да извика у мъжа чувство за честност и справедливост.
Той извади от джоба си картичката, която Харолд Лангли му беше дал с клетъчния си телефон и адреса на Станхоуп. Като държеше волана с една ръка, той се опита да разгъне с другата картата на Бостън, която му бяха дали заедно с колата, и да открие улицата. Не след дълго откри езерото Чандлър и кънтри клуба „Честнът хил“. Мина му през ума, че сега е най-подходящото време за посещение. Нямаше представа дали ще успее да влезе в къщата на този човек, но нищо не пречеше да опита.