— Харолд Лангли няма причини да лъже. Сигурно това се знае в цял Брайтън, иначе той нямаше да ми го каже. Погребалните агенти са известни с това, че държат устите си затворени.
— Станислав Джордан Ярузелски — повтори Алексис невярващо. — Нищо чудно, че си е сменил името.
— Знаех, че Джордан е по-млад от Пейшънс — каза Крейг, — но никога не съм подозирал подобно нещо. Държаха се така, сякаш са женени повече от двайсет и пет години. Изумен съм.
— Мисля, че най-интересното е това, че Пейшънс е била богатата.
— Е, вече не е тя — поклати глава Крейг. — Рандолф би трябвало да е разбудил тази история. Това е поредният пример за неспособността му. Трябва да искам друг адвокат.
— По принцип тази информация не би могла да оспори обвинението в лекарска небрежност — каза Джак, макар да се изненада, че това го нямаше в показанията на Джордан. — Няма отношение към случая.
— Не съм сигурен — поклати глава Крейг.
— Остави ме да свърша — прекъсна го Джак. — След това ще говорим за всичко.
— Хубаво — кимна Крейг. Той остави напитката си върху масата и се приведе напред. Вече не приличаше на мрачния индивид, който се взираше в празния телевизионен екран.
Джак продължи да разказва за разговорите си с д-р Ноел Евърет, д-р Мат Гилбърт и Джорджина О’Кийф, за това, че по отношение на цианозата лекарите не са на едно мнение. Медицинската сестра смяташе, че цианозата е била навсякъде, не само на крайниците.
— Смятам, че е права — каза Крейг. — Но бях до такава степен объркан от тежкото й общо състояние, че не съм следил точно за това.
— Съвсем същото каза и д-р Гилбърт — кимна Джак.
— Почакай малко! — извика Крейг и вдигна ръка. — Наученото за Джордан не прави ли тази цианоза да изглежда малко съмнителна? Искам да кажа — цялата история с парите… много по-млад мъж се жени за богата вдовица…
— Да, така ми се стори и на мен — съгласи се Джак, — но за кратко. Направо прилича на сапунена опера. Освен това е документирано, че Пейшънс Станхоуп е получила сърдечна криза, което д-р Гилбърт ми напомни днес. В същото време любопитната биография на Джордан не би трябвало да се отхвърля напълно. — И той им разказа за разговора си с Мат и Джорджина, при който бе станало дума за възрастна жена, която бе починала от сърдечен удар след въоръжен обир.
— Много интересно — оживи се Крейг, — кара ме да се усъмня в компетентността на Рандолф.
— Какви са тези подутини по лицето ти? — попита Алексис, сякаш внезапно се беше сетила, че Джак е обещал да й обясни по-късно.
— Какви подутини? — присви очи Крейг.
— Не си ли забелязал? — попита го Алексис. — Я го виж!
Крейг се изправи и се наведе към масата. Джак с нежелание се обърна настрана, за да му покаже.
— Господи! Това е рана! — Той докосна скулата на Джак с върха на показалеца си, за да прецени отока. — Боли ли?
Джак се дръпна.
— Разбира се, че боли — каза той раздразнено. Мразеше начина, по който се държат лекарите. Винаги натискаха мястото, което те болеше. Ортопедите пък бяха най-лошите според Джак, а той познаваше мнозина в резултат на играта на баскетбол.
— Съжалявам — каза Крейг. — Не изглежда добре. Може би един студен компрес е добра идея? Да ти направя ли?
Джак отказа.
— Как стана? — попита Алексис.
— Аз си го изпросих — каза Джак и им разказа за посещението си в дома на Станхоуп.
— Ходил си у Станхоуп? — невярващо попита Крейг.
— Ходих — потвърди Джак.
— Законно ли е?
— Какво наричаш „законно“? Разбира се, че е законно. Ако имаше някакъв шанс да получа подпис, трябваше да отида. — Той им разказа за Бентли-то и неочакваната Чарлийн.
Крейг и Алексис си размениха изненадани погледи. Крейг се изсмя късо.
— Доста бързо е прежалил съпругата си — възмутено произнесе Алексис. — Безсрамник, с претенции за джентълмен.
— Започва да ми прилича на един друг известен случай в Роуд Айланд, само че в него бяха замесени диабетици.
— Знам за какво говориш — каза Джак. Но и в този случай внезапно забогателият наследник беше оправдан.
— Какво ти е на лицето? — попита нетърпеливо Алексис. — Неизвестността ме убива.
Джак им разказа разговора си с Джордан Станхоуп, как бе очаквал да получи груб отказ на молбата си за ексхумация на тялото на Пейшънс, за идването на Тони Фасано и придружителя му.
— Името му е Франко — обади се Алексис.
— Да не би да го познаваш? — погледна я въпросително Джак. Беше изненадан.
— Не го познавам, но съм го виждала. Трудно е да не го забележиш. Идва в съда заедно с Тони Фасано.
Джак описа бурните възражения на Тони за ексхумацията на Пейшънс. Спомена, че са го заплашили да го превърнат в „история“, ако се заеме с аутопсия.