— Значи отношенията, които наблюдавате или формирате, са важни.
— Изключително важни.
— А как оценявате вашата отговорност като надзорник на тези непосредствени отношения?
— Също като изключително важна. Като надзорници ние трябва да балансираме истински загриженото отношение към пациентите, такова, за каквото се говори в медицинските училища, с незаинтересованото, често проявявано от преуморения и стресиран болничен персонал.
— Има ли разлика? — попита Тони с преувеличена изненада. — Можете ли да я обясните?
— Количеството знания, което стажантите трябва да усвоят и да могат незабавно да извикат в паметта си, е потресаващо голямо и се увеличава с всяка година. При подобно натоварване, те могат понякога да изпуснат от поглед основните хуманни аспекти на онова, което правят и което е в основата на професионализма. Освен това те развиват защитни механизми, които ги правят нечувствителни към страданието, болката и смъртта, а това не е добре.
Тони поклати глава объркано.
— Нека видим дали съм разбрал правилно. Казано с прости думи: възможно е да се прояви сред стажантите медици тенденция да подценяват някои хора, да не виждат отделните дървета, а да обръщат прекалено внимание на гората.
— Предполагам — съгласи се д-р Браун. — Но е важно въпросът да не се банализира.
— Ще се опитаме да не го допуснем — произнесе Тони и се подсмихна, което предизвика няколко колебливи усмивки сред журито. — Сега нека се върнем към ответника, д-р Крейг Бауман. Как премина неговата практика по вътрешна медицина през третата година на следването му?
— Като цяло — отлично. В групата от шестима студенти той далеч надминаваше по знания останалите и беше най-подготвен. Често се учудвах на паметта му. Спомням си един епизод, когато го попитах какъв е тестът на един пациент.
— Говорите за лабораторни изследвания?
— Да. Въпросът ми беше по-скоро реторичен, исках да подчертая, че познаването на бъбречната функция е ключ за лечението на пациента. Д-р Бауман изрецитира стойностите без запъване и колебание, което ме смая и ме накара да се запитам дали не си измисля, нещо, което медиците правят, когато искат да скрият неподготвеността си. По-късно проверих. Данните бяха точно такива.
— Значи д-р Бауман е имал добри оценки по време на курса?
— Той получи отличен.
— Вече го определихте като отличен, когато казахте, че се е представил „като цяло — отлично“.
— Да, така е.
— Бихте ли ни казали защо?
— Имах натрапчивото чувство, което получих отново, докато наблюдавах д-р Бауман, когато беше стажант в „Бостън Мемориал Хоспитал“…
— И какво беше това чувство?
— Останах с впечатлението, че личността му…
— Възражение! — извика Рандолф. — Основание: свидетелят не е нито психиатър, нито психолог.
— Отхвърля се — произнесе спокойно съдия Дейвидсън. — Като лекар свидетелят е имал досег с тези области от медицината, но колко точно — ще стане ясно при кръстосания разпит. Свидетелят може да продължи.
— Бях под впечатлението, че желанието на д-р Бауман да успее и ласкателствата му пред нашия тогавашен шеф на стажантите, го караха да вижда в пациентите средство за разгром над конкуренцията. Той активно издирваше най-трудните пациенти, затова презентациите му бяха интелектуално най-интересни и най-бурно одобрявани.
— С други думи, впечатлението ви е, че д-р Бауман е преглеждал пациенти като начин за израстване в кариерата?
— Всъщност да.
— И това отношение е несъвместимо с общоприетото разбиране за професионализъм?
— Точно така.
— Благодаря ви, докторе — кимна Тони. Той млъкна за малко, погледът му се местеше от един съдебен заседател върху друг, давайки им възможност да схванат напълно думите на лекаря.
Джак се наведе към Алексис и прошепна:
— Сега разбирам какво имаше предвид, когато ми разказваше за Фасано; този тип наистина си го бива. Сега слага от едната страна на везната научната медицина и присъщата й съревнователност, а от друга — обслужващата медицина.
— Това, което ме безпокои е, че омаловажава успехите на Крейг, очаквайки, че Рандолф ще направи точно обратното.
Тони продължи разпита, като накрая отмъстително завърши с епизода за Пейшънс Станхоуп. Така принуди д-р Браун да потвърди колко важно е пациент, получил сърдечна криза, да бъде лекуван колкото е възможно по-бързо и че шансовете за оцеляване на Пейшънс, според болничния й картон, са били силно намалени, заради забавянето на Крейг да потвърди диагнозата.