Криза

— Само още няколко въпроса, д-р Браун — каза Тони. — Познавате ли д-р Уилям Тардоф?

— Да, познавам го.

— Знаете ли, че е учил в Бостънския университет?

— Да.

— А познавате ли д-р Ноел Евърет и осведомен ли сте, че е учила в колежа Тафтс?

— Да, познавам я и знам къде е учила.

— Изненадва ли ви, че трима експерти кардиолози от нашия район от три престижни медицински училища са на едно и също мнение, че д-р Крейг Бауман не е положил стандартните грижи по отношение на Пейшънс Станхоуп?

— Не. Това показва само единодушие по въпроса за нуждата от незабавно лечение на пациент със сърдечна криза.

— Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси. — Тони взе листовете си от катедрата и се върна на мястото си. Двамата му помощници и Джордан приеха представянето му с потупване по рамото.

Рандолф изправи бавно внушителната си фигура и отиде до катедрата. Оправи, без да бърза сакото си и подпря единия си крак върху дървения парапет.

— Д-р Браун — започна той. — Съгласен съм с единодушието за нуждата от незабавно лечение при сърдечна криза в подходящо, оборудвано за целта отделение. Но не това е проблемът, който интересува съда. Въпросът, който сега ни интересува, е дали д-р Бауман е положил стандартната грижа.

— Настояването му да отиде в дома на семейство Станхоуп, вместо да се срещнат с болната в болницата, е причинило забавяне.

— Но преди д-р Бауман да посети жилището на Станхоуп не е имало поставена диагноза.

— Според показанията на ищеца, д-р Бауман му е казал, че съпругата му е имала сърдечна криза.

— Това е според показанията на ищеца — каза Рандолф, — но в показанията си ответникът твърди, че специално е казал, че сърдечна криза трябва да се изключи. Той не е казал категорично, че Пейшънс Станхоуп има инфаркт на миокарда. Но ако не е имало сърдечна криза, не би могло да има и забавяне. Не е ли истина?

— Истина е, но пациентката е имат сърдечна криза. Това е документирано. Записано е и в картона й, в теста за изследване нивото на стреса.

— Аз твърдя, че д-р Бауман не е знаел със сигурност, че Пейшънс е имала сърдечна криза — възрази Рандолф. — И той ще го докаже в този съд. Но нека се върнем към по-раншните ви показания за медицинското училище. Позволете ми да ви попитам: вие получихте ли отличен по време на тригодишния си стаж по вътрешна медицина?

— Получих.

— Всички ли ваши състуденти от вашата група получиха отличен?

— Не.

— А всички ли желаеха да получат отлична оценка?

— Предполагам.

— Как влязохте в медицинското училище? Беше ли необходимо да получавате отлични оценки по време на обучението си преди колежа?

— Разбира се.

— И как получихте стажантско място в такова желано болнично заведение като „Бостън Мемориал Хоспитал“?

— С отличните си оценки.

— Не е ли лицемерие за един учен да порицава конкуренцията като антихуманна и въпреки това да основава цялата система върху нея?

— Те не трябва да бъдат взаимно изключващи се.

— Може би — в някой по-съвършен свят, но реалността е нещо различно. Конкуренцията не поражда съчувствие в никоя област. Както вие убедително доказахте, студентите медици трябва да усвоят смайващо количество информация, върху което в крайна сметка биват оценявани. И в този смисъл още един въпрос. Във вашия опит като студент и като наставник съществува ли конкуренция за вземането на — цитирам: „най-интересните пациенти“ пред страдащите от рутинни заболявания?

— Предполагам, че да.

— Което подсказва, че всички студенти, и особено най-добрите от тях, в някаква степен използват пациентите както да се учат от тях, така и да прогресират в кариерата.

— Може би.

— Благодаря ви, докторе — каза Рандолф. — А сега нека се върнем на въпроса за лекарските домашни посещения. Какво е вашето професионално мнение за домашните посещения?

— Те са от ограничено значение. Човек няма достъп до инструментите, необходими за практикуването на съвременна медицина.

— Значи лекарите като цяло не обичат домашните посещения. Ще се съгласите ли с това?

— Да, ще се съглася. Освен липсата на оборудване, имаме и неоптимално използване на ресурсите, тъй като в тези случаи се наблюдава прекалено голям принудителен престой заради пътуването от един адрес на друг. През същия този период биха могли да бъдат прегледани много повече пациенти.

— Значи това е неефикасно?

— Да, би могло да се каже така.

— Какво е мнението на пациентите за домашните посещения?

— Възражение! — провикна се Тони, полуизправен в стола си. — Празни приказки.

Съдия Дейвидсън свали очилата си и погледна Тони раздразнено.