— Означава, че фактическата информация не е достатъчна. Един лекар трябва да използва също така преценката си и тъй като това не е някаква обективна сфера, която може да бъде изследвана, класифицирали са я като изкуство.
— Значи научното медицинско знание има своите граници?
— Точно така. Няма двама души, които да са напълно еднакви, дори близнаците.
— Твърдите ли, че ситуацията, в която д-р Бауман е изпаднал на осми септември 2005-а година, когато за втори път в един и същи ден е бил извикан да направи преглед на жена, за която знае, че е хипохондричка, е изисквала сериозна преценка?
— Всяка ситуация в медицината изисква сериозна преценка.
— Питам специално за въпросната вечер.
— Да. Би могла да изисква сериозна преценка.
— Благодаря ви, докторе — каза Рандолф, събирайки бележките си. — Нямам повече въпроси.
— Свидетелят е свободен — каза съдия Дейвидсън. След това се обърна към журито и добави: — Наближава обяд и ми се струва, че всички бихте искали да се подкрепите. Аз например бих искал. Не забравяйте да не разисквате делото с никого. — Той удари чукчето. — Съдът се оттегля до един и половина.
— Всички да станат — извика съдебният пристав, когато съдията се изправи от стола и се насочи към кабинета си.
11.
Бостън, Масачузетс
Сряда, 7 юни 2006 г.
12:30 след обед
Алексис, Крейг и Джак откриха малък, шумен магазин за сандвичи, който гледаше към широката еспланада на Гавърнмънт Сентър. Бяха поканили и Рандолф, но той отказа с обяснението, че трябва да се подготвя. Беше красив пролетен ден и улицата бе пълна с хора, измъкнали се от тесните си офиси за малко слънце и чист въздух. Джак си помисли, че Бостън е град, в който всичко е изнесено навън в много по-голяма степен, отколкото Ню Йорк.
В началото Крейг бе в обичайното си мрачно настроение, но започна да се отпуска и се присъедини към разговора.
— Не каза нищо за аутопсията — произнесе внезапно той. — Докъде стигнахме?
— Всичко е в ръцете на директора на погребалния дом в момента — отвърна Джак. — Трябва да занесе необходимите документи в здравното министерство и да уреди отварянето на гроба и транспортирането на ковчега.
— Значи още не е свършил?
— Правим каквото можем — каза Джак. — Надявах се, че това може да стане днес следобед, но тъй като до този момент никой не се е обадил, предполагам, че трябва да се настроим за утре.
— Съдията иска делото да стигне до съдебните заседатели в петък — каза Крейг обезсърчено. — Утре може да се окаже твърде късно. Яд ме е, че трябваше да положиш всичките тези усилия за нищо.
Джак премести очи от него към сестра си.
— Хей, хора, я се стегнете! Не смятам, че усилията ми са били за нищо. И освен това въпросът с цианозата ме интересува сега повече от преди.
— И защо точно? — попита Алексис. — Обясни ми го отново.
— Не го карай да започва пак — прекъсна я Крейг. — Не искам да събужда напразни надежди. По-добре да анализираме сутрешното заседание.
— Не мислех, че искате да говорим за това — каза Алексис изненадано.
— Всъщност, по-скоро ми се иска да забравя за него, но за съжаление не мога да си позволя този лукс.
Крейг и Алексис го изгледаха очаквателно.
— Какво е това? — пусна той слаба усмивка, местейки очи от единия върху другия. — Защо аз?
— Ти можеш да бъдеш по-обективен от нас — произнесе сестра му. — Това е очевидно.
— Как преценяваш сега Рандолф, когато го виждаш в действие? — попита Крейг. — Аз например съм притеснен. Не искам да загубя това дело и не само защото не е имало никаква престъпна небрежност от моя страна. Репутацията ми отива право в канала. Последният свидетел ми е бил настойник в медицинското училище, както сам каза, и аз уважавах този тип и все още го уважавам като професионалист.
— Мога да си представя колко унизително трябва да е — въздъхна Джак. — Но ми се струва, че Рандолф се справя добре. Той неутрализира повечето от онова, което Тони постигна при разпита на д-р Браун. Така че от това, което видях тази сутрин, мога да кажа, че бяха празни приказки. Проблемът е, че макар Тони да е по-занимателен, все пак не е достатъчно, за да пренасочи адвокатите в друг коловоз.
— Това, което Рандолф не неутрализира беше направената от д-р Браун аналогия с пациента на педиатъра и менингита. Той е прав, тъй като това е начинът, по който трябва да се действа с една жена в климактериум, дори когато ти хрумне най-отдалечената мисъл, че може да е получила сърдечна криза. Може би наистина се провалих, защото мисълта за сърдечна криза ми мина през ума.
— Самобичуването е широко разпространена тенденция сред лекарите във всеки случай с неблагоприятен изход — напомни му Джак. — И особено когато има обвинение в лекарска небрежност. Истината е, че бдителността ти е била приспана от тази жена, която всъщност се е възползвала от теб. Знам, че не е коректно да го кажа по този начин, но е вярно. При навика й да вдига фалшива тревога посред нощ, нищо чудно, че си престанал да допускаш вероятността за действително заболяване.