— Благодаря ти — погледна го Крейг. Раменете му бяха отпуснати, а очите му гледаха без блясък. — За мен думите ти значат много.
— Въпросът е Рандолф да накара съдебните заседатели да разберат това. Но не забравяй, че той още не си е отворил вълшебната кутия с изненадите. Ти имаш собствените си експерти, които искат да свидетелстват онова, което току-що ти казах.
Крейг си пое дълбоко дъх и издиша шумно, след което кимна няколко пъти.
— Прав си. Не мога да се предам, но утре ще трябва да давам показания.
— Бих допуснал по-скоро, че го очакваш с нетърпение — вмъкна се Джак. — Ти си човекът, който най-добре знае какво точно се е случило и кога.
— Разбирам го много добре. Проблемът е, че презирам Тони Фасано толкова много, че едва се сдържам. Ти си прочел показанията. Той ми ги даде. Рандолф ме посъветва да не проявявам високомерие; Проявих високомерие. Рандолф ме посъветва да не споря; Влязох в спор. Рандолф ме посъветва да не се ядосвам; Ядосах се. Рандолф ме посъветва да отговарям само на въпроса, който ми е зададен; Аз се отплеснах по допирателната, опитвайки се да обясня честно грешките. Бях ужасен и се страхувах, че това може да се случи отново. Не ме бива в тази работа.
— Погледни на показанията си като на тренировка — посъветва го Джак. — И помни: даването на показания е продължило два дни. Съдията няма да го позволи. Той е този, който иска процесът да приключи в петък.
— Предполагам, че цялото ми напрежение идва от факта, че сам не си вярвам — каза Крейг. — Единственият положителен аспект от цялата тази каша е, че ме накара да се погледна в пословичното огледало. Причината Тони Фасано да ме накара да изглеждам високомерен е, че съм високомерен. Знам, че не е разумно да казвам, но аз съм най-добрият лекар, когото познавам. Убеждавал съм се в това по толкова различни начини. Винаги съм бил един от най-блестящите студенти, ако не и най-блестящият по време на следването и съм пристрастен към похвалите. Искам да ги чувам, ето защо обратното — което слушам по време на целия този процес — е за мен дяволски стресиращо и унизително.
Крейг млъкна след внезапното си избухване. Джак и Алексис стояха занемели, загубили дар слово. В този момент дойде келнерът и отнесе празните чинии.
— Някой да каже нещо! — призова Крейг.
Алексис разтвори ръце и поклати глава.
— Не знам какво да кажа. Не знам как да отговоря — професионално или емоционално.
— Опитай професионално. Мисля, че имам нужда от реална проверка. В момента съм като тяло в процес на свободно падане. И знаете ли защо? Ще ви кажа. Когато постъпих в колежа и си скъсвах топките от работа, си мислех, че това е пълно изстискване и че когато постъпя в медицинското училище ще съм свободен. Е. в медицинското училище беше още по-натоварено, затова започнах да чакам стажа. Сигурно вече схващате картинката. Ами, стажът не приличаше на пикник, а съвсем скоро трябваше да открия и собствена практика. Точно тогава наистина погледнах реалността в очите, благодарение на застрахователните компании и администрираното здравеопазване, както и на всичките онези глупости, които трябваше да се изтърпят.
Джак погледна към сестра си. Беше сигурен, че тя се опитва да отговори на това внезапно откровение и се надяваше, че тя ще успее да измисли нещо, тъй като той не беше в състояние. Бе шокиран от монолога на Крейг. Психологията не беше силната му страна, най-меко казано. Имаше време, когато това беше единственото, което можеше да направи, за да запази разсъдъка си.
— Прозрението ти звучи драматично… — започна Алексис.
— Не ми излизай с покровителствени глупости — сопна се Крейг.
— Повярвай ми, не го правя. Впечатлена съм. Наистина! Това, което се опитваш да кажеш, е, че романтичната ти природа се е измъчвала постоянно при сблъсъка на реалността с идеалистичните ти очаквания. Всеки път, когато си постигал поставената цел, тя се е оказвала не точно това, което си си мислил, че трябва да бъде. Това е трагично.
Крейг завъртя очи.
— Звучи ми глупаво.
— Но не е — възрази Алексис. — Помисли си все пак.
Крейг стисна устни и остана така доста дълго.
— Добре — произнесе той най-накрая. — В това има смисъл. Прилича на дяволски разтърсващ начин да кажеш, че нещата просто не са се получили. А освен това аз никога не съм бил на сесия с психолог.